Социални и революционни мотиви в стихотворенията Елегия, Борба и Моята Молитва

Литературноинтерпретативно съчинение.

Основни теми в творчеството на поетът революционер христо ботев са робката участ на народа и пътят за преодоляване и на постигане на висшата цел свободата. Той пропагандира повелите на епохата за борба и социално освобождение чрез огнената сила на поетическото си дарование.

Стихотворенията Елегия, Борба, Моята молитва са дълбоко пропити от идеята за свобода и революция-като главно средство за избавление на поробените от всякаква тирания. Именно свободата във всичките и аспекити и борбата за свобода са представители на социалните и революционни мотиви.

Поезията на Ботев е преди всичко плод на конкретна историческа епоха и на българската национална действителност. Дълбоко го възмущава робското примирение,неспособността да приобщи битието си към най светлия идеал на епохата. В произведенията му се чувства живо волята на този, който е жертвал всичко лично единствената надежда, че ще прозвъни камбаната, която ще призове за борба срещу социалните потисници. В голяма част от произведенията му е лирическият герой е борец за свобода, но в тихотворенията Борба,Елегия, Моята молитва представят по нов начин лирическия герой. Без да е престанал да бъде борец за национална свобода, тук той се проявава и като борец за социалната правда.

В стихотворението Елегия недоволството на лирическия герой блика не само от мисълта за жестоките вековни истини, а и от съзнанието, че неспокойният дух и будната мисъл са сковани от философията на примирението пред социалния гнет. Страданието на лирическия герой е генерирано от мисълта за инертността: кой те в таз робска люлка люлее?, от робското смирение на народа : търпи и ще си спасиш душата?!. ...чакаме и ний ред за свобода! Лирическият герой е склонен да сподели вината с всички , които не са изпълнили народния дълг, но зад неговото ний се крие един непримирим дух ,за когото робството е хомот и комуто е непоносимо дрънкането на робските окови.Но усещаме и един самокритичен дух,макар да е различен от останалите слепци с очи,той усеща че не е изпълнил дълга си към народа и затова се причислява към всички на които патриотизма е все още само дума.

В стихотворението Борба, лирическият герой отново се сблъсква с робската инертност, но този път под властта на родните изедници чорбаджии, духовници и интелигенцията. Проблемът за социалната свобода в Борба е поставен на общочовешка основа. Ярко, красноречиво и пряко е посочен първоизточникът на всички социални бедствия парите, материалното благоденствие. Ботев е вдъхновен от нов социално справедлив свят.. Но в черната робска нощ проблясва лъч светлина:

И в това царство кърваво, грешно,

царство на подлост, разврат и сълзи,

царство на скърби- зло безконечно!

Кипи борбата и с стъпки бързи

върви към своя свещений конец

ще викнем ние: Хляб или свинец!

В последния стих Ботев е изразил позицията си на поет- революционер. Хляб или свинец! е алтернативата на вечния израз Смърт или свобода в свещената и горда борба за социално освобождение.

Моята молитва на Хр. Ботев е засегната темата за социалната революция. Чрез антитезисната композиция на творбата Аз-а разобличава религиозните заблуди и демагогската лъжовност на царе,папи,патриарси и ги отхвърля, за да извиси