Социалните и революционни мотиви в Елегия, Борба, Моята молитва от Христо Ботев

/Интерпретативно съчинение/

Всеки народ има свои велики личности . В историческото развитие на българската литература със златни букви е написано името на гениалния поет и пламенен революционер Христо Ботев.

Принуден от най ранната си младост да живее далеч от родина, дом и семейство, той вкусва горчивия залък на скиталческия живот и тежката участ на чужденеца и това още повече засилва вродената му любов към народ и родина. Всички чувства, които са вълнували чувствителната му душа, са изпяти в пламенните му стихотворения -БорбаЕлегияи Моята молитва В тях поета изразява своя революционен идеал , мечтае за освобождаването на човечеството от националното потисничество и от вековните религиозни заблуди.

Най силно е изразен социално-революционният идеал на Христо Ботев в стихотворението Моята молитва . На примирението и робската покорност Ботев противопоставя идеята за революцията. Моята молитва е възгласът, с който обикновено започва богослужението в православната християнска църква. Още от първата строфа Ботев се разграничава от утвърдените канони Не ти, що си в небесата и точно определя мястото на своя Бог мен в сърцето и душата. Той отправя своята молитва не към християнския Бог, а към Бога на разума и иска от него да го подкрепи в предстоящата битка за освобождението на родината.

Моята молитва е стихотворение за революционно възпитание. То освобождава от заблудите и окриля революционните чувства и стремежи.

В Елегия лирическият герой страда, защото бедният народ се е примирил, търпи и вярва в лицемерните молитви на духовенството, в лъжливите проповеди на представители на експлоататорската класа.Но това страдание не е само негово, а и на народа. Особено драматична е картината на народното търпение. Народът мълчи.Само глухо и страшно гърмят оковите му. С мълчанието си обаче той сочи виновниците- сган избрана, рояк скотове, в сюртуци, в реси, слепци с очи и др. Народът, който има сила да създаде нов живот, е представен като живо погребан мъченик

... смок е засмукал живот народен,

смучат го наши и чужди гости!

Със стихотворението Елегия Ботев призовава народът да се събуди от дълбокия сън.

В Борба Ботев разкрива онова мрачно настроение, което го обзема пред настоящето, изказва мъката си от неясната перспектива. Погледът не вижда светъл лъч и губи вяра, че може да въздейства и да събуди околните от мъртвия сън. Хората са привикнали да почитат само богатия.

Прибавя се и друго. На богатия, на тоя обществен мъчител слугуват попът, учителят, вестникарят, които поддържат у народа схващания, изгодни за насилниците. Хиляди борци са мрели в мъки и неволи, без да са могли да променят това. И поетовото негодувание на знае граници, то блика изпълнено с гняв:

Тъй върви светът! Лъжа и робстово