Тема 22

Социални и нравствени проблеми в романа Тютюн от Димитър Димов

Димитър Димов е едно изключително явление в нашата литература.

Високообхватният му талант може да се мери само с творчеството на великия Вазов и Йовков и гениалните Яворов и Смирненски.

В неговите романи много оригинално, като разрушителна стихия преминава отрицанието на стария, отмиращ свят на капитализма.

Творчеството му е буквално арена на кървави социални и житейски стълкновения, на мощни душевни страсти, на борбата между доброто и злото. Неговите герои или израстват, или се саморазрушават в преследване на целите и идеалите си.

Най-правдиво и с най-голяма художествена сила Д. Димов разкрива цялата гнилост на капиталестическия свят в романа Тютун. В него той през цялото време противопоставя богатите тютюнотърговци и суровите, калени в битката за оцеляване тютюноработници.

В романа са заложени социалните конфликти, интимния свят на тютюневите магнати, драмата на жената от средната социална група, достигнала върховете на хайлайфа и безграничната воля за постигане на социална справедливост у тютюноработниците. Д. Димов критикува безотечествената икономическа политика на едрата буржоазия, която продава народните интереси на немския империализъм.

Вярно и по неповторим начин е разкрито най-реалистично как алчността за богатство опустошава човешката личност, как заставането срещу народа води до душевно израждане и до гибел. На фона на една непрекъснато изостряща се класова борба писателят изгражда своите герои, които са живи и плътни образи, представени както в техния бит, трудов и обществен живот, така и в личния им интимен свят.

На страниците на романа се срещаме с работници и селяни, с държавни служители и дребнобуржоазни интелигенти, с министри и финансови магнати, със стражари и класови борци за справедливост.

Действието на сюжета се пренася от селото в града, от тютюневите складове в бедното работническо жилище, от пиюният буржоазен дом до уличните протести и демонстрациите на стачкуващите работници, от богатските вили в Чамкория и Варна до скривалищата на нелегалните, от плажовете на Бяло море до полицейските участъци и затворите. Авторът надниква дълбоко в душите на героите си и разкрива както красотата и идейния устрем на борещите се работници, така и духовната пустота и моралнонравственото падение на богатите капиталисти. Разложението и деградацията на човешката личност, попаднала във сърхушката на буржоазния свят, е показана с широко разгръщане в образите на Борис Морев и Ирина Чакърова.

Борис и Ирина не са потомствени буржоа. Те идват в този свят от средата на дребнобуржоазната интелигенция, но постепенно просмукват в себе си порочността и нравственото падение на тази класа и ги превръщат в своя същност. Особено показателен за това е Борис Морев.

Още при първата си проява в романа и при първите си реплики той отрича морала и принципите на своята среда, която презира. Героят не може да приеме за свои абстрактните максими за гражданско поведение на баща си беден провинциален учител по латински, който се опитва да възпита у синовете си чувство за граждански дълг.

Борис е намразил не само бедняшкото си семейство, но дори и родния си край и особено братята си, които са се увлякли в социалните борби и с това пречат на кариерата му. Човек на могъщи страсти, героят проявява нечувана енергия в борбата си за издигане в обществото на богатите, защото е разбрал, че единствено парите могат да дадат слава, мощ и власт. За да се сдобие с тях обаче трябва да се раздели завинаги с честността, с морала, с нравствените принципи, трябва да не мисли върху проблема за доброто и злото в живота. И той го прави. Така този нито начетен. Нито високо образован млад човек, тази личност на абстрактното страдание,