СОЦИАЛНАТА ПРИРОДА НА ЧОВЕШКОТО СТРАДАНИЕ В

ПОЕЗИЯТА НА ЯВОРОВ

/Арменци , Заточеници , Градушка , На нивата , Хайдушки песни /

Ранната поезия на Яворов е белязана с някои народнически настроения, с опитите да се възкреси наследството от фолклора и с известна обективно епическа, разказваческа нагласа. В по-голямата си част стихотворенията му не са субективно-изповедни, каквито ще станат по-късно, а обективно-предметни. В тях са изразени ярки социални и демократични настроения плод на близостта му до народната среда и ранния социален опит, както и на влиянието на народническо социалистическите идеи., които споделя през младостта си. Налага се представата за човешкото битие като крушенее, лишено от духовни илюзии. Съдбата на народа става главната тема в първите му творби.

Още в стихотворението Пролетната жалба на орача Яворов улавя умонастроението на епохата и въвежда нов национален колорит в поезията ни с образа и психологията на селянина. Сякаш селската душа се разтваря за него, оголва се като рана, изплаква своята мъка. В На един песимист е изразена мъката от робската участ на народа и вярата, че идейното му свестяване ще бъде подтик към социално освобождение. А стихотворението Сизиф, посветено на селските бунтове от началото на века, чрез митологическия образ на Сизиф обобщава мечтата за народния бунт. Откровеният социален смисъл на богоборческите настроения очертава идейните настроения на поета.

Една от най-ярките картини на народната съдба в българската литература на прелома между двете столетия е представена в стихотворението На нивата. Живописна в своята пластическа колоритност, с много битови подробности и изобразителна сила е картината на селската неволя, на мъчителния селски труд, грабежа, на който държавата подлага и без това тънещите в нищета селяни:

Недей дочаква и зори,

върви ори, ори, ори

Като няма прокопсия,

плюл съм в тая орисия.