СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА В УСЛОВИЯТА НА ПРЕХОД

Основни въпроси:

1. За същността на прехода.

2. Социалната цена на прехода.

3. Актуално състояние на социалната политика.

1. За същността на прехода

• След 1990 г. страните от Източна Европа, в т. ч. и България са в особена ситуация. С бързи темпове се извършват дълбоки промени в икономиката, в политическата система, в социалната и духовната сфера, в областта на националната сигурност. Тези промени получиха известност под наименованието преход.

• В края на 80-те години международните финансови институции, известни като тримата големи, Световна банка, МВФ и Федерален резерв на САЩ (националната банка на САЩ, която държи над 50% от акциите на Световната банка) формират възглед за глобалната икономика, известен като Вашингтонски консенсус. Този възглед е определящ за процесите, които протичат в нашата страна. Негови основни характеристики са:

• стремеж за пълна либерализация на цените поетапно либерализиране, в резултат днес в България ценообразуването е по-свободно, от колкото в Япония;

• максимална приватизация приватизацията ни е крива, а тя има и социална цена;

• строга финансова и бюджетна политика в България няма валутен борд, а паричен съвет. Валутният борд главно е ориентиран към външната политика, а основен проблем на паричния съвет е бюджетния дефицит.

• Вашингтонският консенсус не работи в ГДР, Унгария, Полша, защото те не допуснаха икономическа криза и бедност. Нашата икономика сега работи с 1/3 от потенциала си преди 1990 г. Ние нямаме избор дали да се съобразяваме или не с възгледите на Вашингтонския консенсус.

• Причините за стартиране и протичане на прехода у нас имат обективен икономически характер.

• разпадането на СИВ, преустановяване на благоприятните условия за снабдяване с енергорeсурси и загуба на традиционни пазари за българските продукти;

• снижаване ефективността на действащия икономически механизъм, основан на централно планиране, поради изчерпване възможностите за екстензивно развитие;

• неблагоприятна възрастова структура на населението, изискваща малко като относителен дял трудоспособно население да покрива