Социална справедливост, верска и расова търпимост

Социалната справедливост предполага респектиране на универсалните права и свободи на човека, демокрация и плурализъм.

Основните характеристики на човешката менталност (верска принадлежност, стереотипи на мислене и поведение, бит, култура) винаги са белязани със знака на другостта. Другост, която отличава представителите на различни социални категории и групи (расови, етнически, религиозни) едни от други. Тази другост не рядко е пораждала остри и трудно разрешими конфликти между големи културни и/или расови общности. В своето произведение "Сблъсъкът на цивилизациите" Самюъл Хънтингтън посочва" ...В този нов свят най-разпространените значимите и опасни конфликти няма да бъдат между бедните и богатите или между други икономически дефинирани групи, а между народи, принадлежащи към различни културни общности. В границите на цивилизациите ще възникват между племенни войни и етнически конфликти"¹. Дали Хънтингтън ще се окаже прав в своята песимистична прогноза, времето ще покаже, но в края на ХХ и началото на ХI век всички ние сме свидетели на протичащи именно такива процеси и явления - на много места по света съществуват конфликти между големи културни общности (расови, етнически, религиозни), породени именно от другостта и липсата на социална справедливост и толерантност между тези групи. Според известния немски философ от ХVIII век Йохан