Колкото и както да са се изменяли през вековете условията, съдържащи предпоставките за инвалидизиране на човека, както и за развитие на собствената му способност за съзнателни въздействия върху тези условия и върху самия него, инвалидност е имало, има и ще бъде трагичен спътник на човечеството и в бъдеще. Динамичната ни епоха със своите мащабни и нерядко революционно протичащи процеси, променящи из основи начина на живот на огромни групи от населението, на цели народи и на човечеството като цяло, постави своя ярък отпечатък и върху това специфично състояние на човека, което наричаме инвалидност, а конкретният му носител- инвалид. Инвалидността се явява като остър социален проблем с еднакво силно звучене и в слаборазвитите и в развитите в икономическо и социално отношение страни, поставящ за разрешаване проблеми от здравен, икономически и социален характер, касаещи и самия инвалид, и семейството му,и цялото общество,глобалният от които е въпросът за бъдещата реализация на инвалида в живота.

Поставяйки въпросът за бъдещата пълноценна реализация на инвалида в живота трябва да се даде отговоркак да стане това?и логично стигаме до понятието рехабилитация. Определението за това понятие се е променяло във времето. В съвременен план рехабилитацията се разглежда, като процес и система от дейнасти, целящи възстановяване на личния социален статус на инвалида чрез комплексно използване на всички възможни държавни и