Забравена парола?
Начало на реферати

Социална работа със семейства теоретични направления и приложни области


Социална работа със семейства теоретични направления и приложни области

  1. Основни постановки в социалната работа със семейства

1 постановка семейството е единица, която заслужава особено внимание. Работи се със семейството като едно цяло, семейството като клиент.

2 постановка ангажиране на семейството на индивидуален клиент, привличане на семейството към работата с индивидуален клиент.

3 постановка социалната работа със семейство се практикува и по формата на преходи между първите два варианта. Поемаме случая на семейството като цяло и по-нататък преминаваме на равнище работа с индивидуален клиент, преход от фамилна работа към индивидуална или обратното.

В социалната работа ориентацията на социалните работници към семейството може да е свързана с проблемите вътре в семейството (взаимоотношения, структура, конфликти, роли, които следват членовете, ценности) и със статуса, положението на конкретното семейство в обществото, във външния социален живот.

  1. Подходи в помагащата работа със семейства

Подходите представляват теоретична ориентация, система от разбирания за семейството, които ни предоставят определен начин на работа, чрез който да окажем помощ на семейството.

Като основен подход се очертава системният подход, системната теория за семейството. Семейството се разглежда като система. Във вътрешен план самото семейство се разглежда като система дотолкова, доколкото всеки член от семейството влияе и е зависим от останалите, членовете на семейството са скачени елементи от една цялостна система. Някакви промени в един от елементите пораждат изменения както у другите елементи, така и в цялостната съвкупност на тази система. Подходът използва и понятието динамично равновесие. За всички семейства са характерни две тенденции. Едната е тенденция към т.нар. хомеостаза, към поддържане на равновесие, хармония, постоянство, членовете на семейството се стремят да запазят статуквото. Втората тенденция е за промяна. Тя е противоположна на първата. Когато възникне нещо се активизират едновременно тенденцията за запазване на статуквото и тенденцията към промяна. Тези две тенденции непрекъснато съществуват, сблъскват се. Затова семейството постоянно се намира в динамично равновесие. Семейството се разглежда като система не само вътре само по себе си, а и като една отворена система, част от външната, социална среда. Самото семейство има връзка с разширеното семейство, рода, общността, от което е част това семейство, с квартала. Този подход стои в основата на всички други подходи, гледни точки, теоретични възгледи, които се използват в работата със семейство.

При структурния подход работата е съсредоточена върху проучването и евентуалното преустройство на вътрешната семейна структура. Тази структура се изразява в т.нар. семейни подсистеми. Това могат да бъдат диади (съпруг-съпруга, майка-дете); нормите, правилата, които регулират вътрешното функциониране и взаимоотношенията в семейството; границите, показващи характера на връзките между членовете в семейството и степента на установеност на определени правила. Също се проучват и

Социална работа със семейства  теоретични направления и приложни области facebook image
Публикувано от: Иванка Великова