С.П. социална нещо което се отнася до обществото като цяло до всеки отделен гражданин, група или слой и политика умението или изкуството да се управлява държавата или целите и защитите които използва правителството и правителствените институции за защита на интересите и смекчаване на последиците от настъпилите социални рискове.

Субекти официалните власти; Обекти гражданите на дадена страна.

Модели на СП Либерален функционира най добре когато личността има лична свобода да осъществява своите жизнени планове ограничавани единствено от закона. Основна цел изравняване на стартовите позиции и даване на равен шанс за разгръщане на индивидуалната предприемчивост. Неолиберален гарантиращ социална сигурност се характеризира с: *минимално участие на държавата ч/з държ.бюджет; *адресиране на зад.соц.осиг.само към ниско доходните групи; *високодоходните групи се самогарантират спрямо соц.рискове ч/з доброволни вноски. Егалитарен (равенство) характерен за бившите соц.страни. Основан на равенството, което се осъществява на базата на разпределение на доходите. Разпределението на принципи: -количество и качество на труда; -според потребностите. Силно централизиран. Изключва инициатива от отделната личност, в/у гърба на държавата. Социално пазарен модел характеризира се с това, че принципите на свободния пазар се съчетават с принципите на социално равенство и справедливост. Цел: да се обвърже свободната инициатива на гражданите със социалния прогрес на обществото на основата на конкуренцията. Принципи: Колективно либерален гарантиране на всички индивиди по общ.организ.начин конвенционален екзистинцмининум в точно определени от закона случаи; - стимулиране на индивидуалната предвидливост посредством допълнително доброволно осигуряване. Доходопропорционален запазване на достигнатия жизнен стандарт ч/з изчисляване на соц.осиг.вноски в % спрямо дохода получаван от лицето преди настъпване на соц.риск.; - финансирането на соц.плащания се извършва предимно на вноски от работодателите и осигур.които имат задълж.х-р.; -държавата ч/з бюджета финансира изравнителни плащания имащи х-р на подпомагане за определен кръг лица.

Принципи на СП Субсидиращ - означава отпускане на помощи ; Лична отговорност предполага създаване на предпоставки към повишаване на самоотговорността на гражданите.; На солидарността формиране на междугенерационни и междугрупови взаимоотношения и взаимодействия по повод създаване на соц.фондове и тяхното разпределение и преразпределение.; На социална сигурност изразява моралното задължение на обществото да гарантира соц.защита и гаранции за достойно човешко съществуване на всички граждани в т.ч.и на нетрудоспособните.

Функции на СП Защитна целта и е соц.защита на гражданите от въздействието на екзогенни(условия, режим на труд и почивка и др.) и ендогенни (с настъпване на разл.соц.рискове от личен х-р) фактори. Гарантираща с формиране и използване на соц.фондове. Стимулираща проекция на принципа за личната отговорност за икон.благополучие и соц.статус на всички.

Обхват и граници на СП направления: -политика в сферата на заетостта и безработицата; -полит.в сферата на формирането на труд.дог.; -полит.по охраната на труда и осръжаващата среда; -полит.в областта на здравеопазването; - полит.в областта на соц.отдих и свободното време; -жилищна соц.полит.; -полит.в областта на образованието; -в областта на соц.осигур.; -в областта на соц.грижи. Фактори: -икономически; -политически; -национални особености; -историческо развитие.

Форми на СП Активна политика изпреварваща настъпването на соц.рискове. Подгрупи: полит.за потдържане заетостта и огранич. На безработицата; -социално защитна доходна полит.; -полит.за потдържане на здравето; -полит.насочена към повишаване на образов.и проф.квалификация. Пасивна осигурителна и подпомагаща. Тя следва настъпилите фактори и събития.

В широкия смисъл активната и пасивната изграждат разбирането за СП

В тесен само пасивната

СП в областта на труда съвкупност от методи, средства и институции за регулиране на соц. отношения във връзка с разпределението на труда в обществен мащаб, както и във връзка с наемането, насочването, освобождаването и непосредственото участие на хората в трудовия процес. Отношения: 1/човека е обект и субект на тези отношения и съотв.СП.; 2/човек е субект на трудови отношения, но той има и своя граждански статус с произтичащи права и задължения.; 3/обвързана е със соц.структура на обществото и следователно влияе и изпитва влиянието на соц.разслоениеи на соц.изключване.; 4/изпитва силно влияние от иконом.конюктура; 5/силно обвързана и търпи влиянието на демографските процеси в страната. Направления (проблеми) 1/регулиране на соц.отношения по повод наемане, освобождаване, и непосредствено използване на труда на трудоспособното население; 2/регулиране на соц.отношения по повод условията и характера на труда; 3/регулиране на работното и свободно време.

Основни проблеми м/у гражданите и обществото по повод разпределението на труда: 1/за достъпа на всички работници и граждани желаещи да работят до конкретна борба за раб.места; 2/възможностите на различните слоеве за разпределение и преразпределение на раб.и свободното време с оглед да се даде възможност на участие в труда на всички желаещи да работят.

Подходи в полит.за труда по отношение на безраб.и заетоста - 1/До въздействия в/у търсенето на раб.сила; 2/до въздействия в/у предлагането на раб.сила.

Фрагментация оформяне на групи от хора които се оказват в по рисково положение на пазара на труда, изпадат от него или трудно успяват отново да бъдат включени в него. Предпоставка за нея е нарушаването на равнопоставеността на различните групи в него.

Основни политики по отношение на труда и безработицата Активни насочена към работодатели и работници за потдържане на заетостта; за преструктуриране и трансформация на безработицата. Цел: стимулиране на труд.пазар и създаване шансове за хората. Пасивни неутрализират негативните ефекти от загубата на труд. Насочени са към последствията

Характеристики на безработицата в Б-я 1/има подчертано сезонен характер; 2/има подчертан регионален х-р.

Фрагментация на пазара на труда най уязвими са: 1/младежите; 2/хора с ниска квалификация; 3/етнически малцинства; 4/инвалидите; 5/жените.

Място на СП в отделните фази на разпред.отношения Първично разпределение на доходите разпределението м/у факторите на произв.процес осъществяващо се преди намесата на държавата. Вторично разпределение осъществява се от държавата и нейните механизми: данъци, цени, субсидии, задълж.соц.осиг.

Вертикални преразпределителни отношения ч/з данъчно облагане.

Хоризонтални трансформация на средства от един период от живота на човек към друг с цел гарантиране на индивидуална сигурност.

Неравенство на доходите има във всички държави. Би могло да бъде справедливо и несправедливо. Динамиката на доходите, Динамика на разходите.

Бедност Абсолютна за лица или домакинства с доходи под определен минимум задоволяващ основните жизнени потребности. Измерва се ч/з метода на потребителската кошница. Относителна бедност - обхваща лица или домакинства имащи доходи и потребление по ниски спрямо масовото типично за съотв.страни специфични условия. Методи за измерване на относителната бедност 1/на Оршански при които разходите за храна в общите р/ди на домакинството заемат 40%; 2/на Егел разглежда отношението м/у дохода на лицето и ср.доходи за страната; 3/на Джини съотношение м/у доходите на най-низкодоходните 20% спряма най-високодоходните 20%.