Социален реализъм

Терминът реализъм:

• той е един от най-неясните и противоречиви термини в естетиката

• има отношение не само към теория на литературата, но и към философията

• най-ранната му употреба- при спорове между реалисти и номиналисти ( ХIIв.)

Възникване:

Понятието реализъм става актуално през ХIХв. Между 1820-1860г. се полагат теоретичните основи и критическото разбиране за литературно-художествено направление, което по-късно получава наименованието социален (критически) реализъм.

За основоположник на социалистическия реализъм е считан руският писател Максим Горки.

За трите десетилетия между първото упоменаване на понятието реализъм и появата на студията на Шанфльори Реализмът наистина се уточняват някои от параметрите на новото литературно направление и то става художествено-естетическа реалност.

През 1826г. в авторитетното френско списание Меркюр франсе дю ХIХ сиекл реализмът вече е обяснен като копие (отражение) на природата, като литература на истината

Стендал за реализма:

Новото направление, което той противопоставя на Класицизма в книгата си Расин и Шекспир той назовава Романтицизъм (англ. romanticism). Авторът е силен в отрицанието на отживелия времето си Класицизъм, но определението на новото изкуство е доста неясно: разбира се само, че романтицизмът ще бъде изкуство на съвременността.

Балзак за реализма:

В своя Етюд за Бейл (1832г.) Балзак предлага новото направление да се нарече художествен еклектизъм.

Тази школа, която бих назовал литературен еклектизъм, изисква изображение на света такъв, какъвто е: образи и идеи, идея в образа или образ в идеята, движение и мечтателност.

Според Балзак новото направление трябва да вземе най-доброто от двете предхождащи: силата на идеите от Класицизма и ярката образност - от Романтизма.

Една от най-впечатляващите черти на литературата на социалния реализъм през