Смъртта не Ботебия лирически герой от стихотворението

На прощаване" и смъртта на Странджата от повестта Немили-недраги"

Картината на юнашката смърт в стихотворението На прощаване е страшна. Но в нея има и сурова красота:

бяло ми месо по скали,

По скали и по орляци,

Черни ми кържи в земята,

В земята, майко, черната

Черно и бяло! Черната, топла кръв на герой, който се жертва в името на отечеството ще се слее с българскта природа и така ще проникне у всекиго.

Картината на смъртта на Странджата е различна. Смъртта е мъченическа порадивлошеното му здраве, болките, който изпитва и съзнанието му за неизпълненият докрай дълг към родината. Но тази смърт също е героична, защото макап и болен, у героя не угасва волята и духовната енергия за борба. Не за такава смърт е мечтаел Знаменосеца, но все пак българин му затваря очите: а това е добре на чужда земя.

Мисълта за близките не напуска героите и в двете произведения.

В На прощаване геройт с много обич говори на майката:

Две сърца мили за мене

Нейното, майко, и твойто

Майката символизира дома, семейния уют. Тя ще изпитва най-силно болката от отделянето на сина и тойсе чувства длъжен да я подготви за това. Но част от света на героя е и молбата му. Не само физическата, но и духовната й красота е подчертана в думите:

Там дето либе хубаво

Черни си очи вдигаше