Смъртта на Знаменосеца - страдателческа и героична

Увод:

Странджата се превръжа е опора на българските хъшове в мрачната и неприветлива Браила. Докато е здрав, той осигурява храна и подслон на своите събратя, обединява ги, лекува раните им от страданието и ежедневните изпитания души, крепи ги с патриортичната си гордост и сила на духа и им показва тяхната свята длъжност към отечеството. Но когато болестта напредва и старият знаменосец започва да губи физически сили, кръчмата опустява и това братско гнездо на родолюбиви мъже осиротява.

Теза:
Странджата страда от самотата, но достойно приема края си. Сммиртта на Знаменосеца е мъченическа поради физическите страдания, потискаща обстановка и съзнанието за неизпълнения докрай дълг към отечеството. Но тя е и героична със стоицизма на стария хъш, с мисълта му за миналото и бъдещето на България, със завета, който остава на младия Бръчков, призван да продължи патриортичното му и жертвоготовно дело. В стещата със смъртта се открояват духовното извисяване и величие и така тя се превръща в последния подвиг на Странджата - мъченик и поборник на националната кауза.

Изложение ( аргументативна част )

Първа подтеза:

Постепенното разпадане на хъшовската общност; агонията на Странджата в самота и страдание; символните знаци на разрухата и смъртта.

Втора подтеза:

Благородният жест на младият Бръчков - израз на съпричастие към последното изпитание на отиващия си патриот, на искрено уважение и благоговение пред " таз