Забравена парола?
Начало на реферати

Смъртта и безсмъртието в Обесването на Васил Левски на Ботев


Темата за смъртта е един от основните философски проблеми. За духовния човек смъртта не означава единствено край на земното съществуване, но преди всичко живот след смъртта. За духовните хора най-истинския живот започва отвъд границите на видимия свят, отвъд земните страсти и стихии. Смъртта е другото име на живота.


Различните човешки култури осмислят проблема за смъртта от различни позиции. Традиционните общества побеждават страха от смъртта трансформирайки я в ритуал на посвещение, на преминаване в друго измерение на съществуването. Безсмъртието е свързано освен с религиозните вярвания и с идеята за героизма и паметта на живите за умрелите. Тялото, белязано от своята тленност, не може да постигне безсмъртие тук на земята. Безсмъртен е единствено духът както и героическите жестове, останали в паметта на поколенията.


За Ботевия човек смъртта не е драма, а върховна възможност за саможертва. При него смъртта е воля за смърт, за него да се учиш да живееш и умееш да умираш е едно и също. Ботевият герой побеждава смъртта, за него тя е върховно самопостигане и преображение в паметта на народа. Смъртта в ботевата лирика стои над всичко, тя не е страшна, злокобна и враждебна сила, а усмихната, приканваща, зашеметяваща.


Проблемът за смъртта най-често свързваме с подвига и саможертвата на героя, в името на родината и социалната справедливост. Особено сме чувствителни, когато разглеждаме въпросите за смъртта на нашите национални герои. Споровете около последните мигове на много от тях все още не са заглъхнали и с времето все по-трудно става да се открои мистичното от реалното. Това е така, защото в представата за саможертва на бунтовника народът влага и своето виждане, което не винаги се свързва с действителните събития. Съществено за него е да изведе от смъртта на юнака идеята за прераждането, како и идеален модел за поведение. Народните песни, преданията, спомените за апостола, а и творбата на Ботев дават ясна представа, че неговата смърт е предизвикала първата велика национална безутечност през епохата на възраждането. В стихотворението се пее с тъжна мелодия, скрито от ръка на ръка се предава портретът на Левски. Така е изцяло българско, за да тръгне преданието, че той е жив и не е заловен от турците. Ботев обаче не повтаря своето Жив е той, жив е!.


Стихотворението Обесването на Васил Левски започва с обръщение към майката. Желанието на лирическия Аз да води диалог е съдбовно, защото само чрез него може да се открие сърцето и да се сподели болката. Диалогичността тук е своеобразен ритуал (като магическите думи в обредите), чрез който майката ще изрече святото име, заради което е в скърби. Ботев не бърза да посочи за кого тъй жално, тъй милно плаче родината-майка. Той разкрива първо не великата жертвата на Апостола, а образа на гористната страдалница. На преден план е съдбата на почернената майка. Задал страшния въпрос в началото, героят разбира, че отговорът ще роди нови страдания за родината и затова я жали: Ох, зная, зная... След тази жалба идва категоричното: Плачи! Лирическият аз не оставя надежди за възможно оцеляване на юнака както в На прощаване и

Смъртта и безсмъртието в Обесването на Васил Левски на Ботев facebook image
Публикувано от: Йорданка Желева

Подобни материали



Смъртта и безсмъртието в Обесването на Васил Левски на Ботев 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.