Забравена парола?
Начало на реферати

СМЪРТ И БЕЗСМЪРТИЕ В ПОЕЗИЯТА НА ХРИСТО БОТЕВ


СМЪРТ И БЕЗСМЪРТИЕ
В ПОЕЗИЯТА НА ХРИСТО БОТЕВ

Кобур за пищова >>>

Горда и свободолюбива натура, Ботев превръща живота и творчеството си в борба, посветена на свободата на България. Няма друг поет и революционер в нашата литература, който така тясно да свързва в едно творчеството си с националните борби на народа за свобода. Животът, борбата, поезията и смъртта на Христо Ботев превръщат името му в символ на българското безсмъртие, в една осъществена мечта, изречена още в "Моята молитва". Ботев пише за борбата, за свободата, за родината с ясното съзнание, че тази борба изисква жертви и той е готов на такава саможертва в името на своите идеали. Ясното съзнание, че в трудната борба "Аз може млад да загина...", по категоричен начин определя Ботевото отношение към проблема за живота и смъртта. Още в първите си произведения, където централен герой е борецът за свобода и правда, поетът засяга и вечния проблем за смъртта и безсмъртието.
В Майце си за пръв път се появява образът на смъртта, вследствие безперспективността в живота, породена от разочарованията при сблъсъка на младежките пориви с грубата действителност. Но докато в това стихотворение образите на смъртта измръзнат жили и изгния в гроба са само резултат от разочарованията на лирическия герой, то в "До моето първо либе смъртта в борбата за свобода вече се превръща в мила усмивка, а хладен гроб сладка почивка. За Ботев смъртта е неизменна част от пътя на борбата, част от жадуваната свобода.
В своята поетична изповед "На прощаване" лирическият Аз, прощавайки се с майка си, ясно осъзнава перспективата, пред която е изправен:

...пътят е страшен, но славен:
аз може млад да загина...

За това и поръките към майката са толкова обстойни и пълни, за разлика от хипотетичната картина на победното завръщане. Но смъртта не е пречка за човек, отдал себе си на една идея, на една борба. Смъртта е нещо преходно, което е част от живота, много по-ценно е оставеното след теб. За това героят ясно осъзнава, че борбата за свобода е тази непреходна сила, която извежда личността извън рамките на тленното битие и го води до безсмъртието:

Но... стига ми тая награда -
да каже нявга народът:
умря сиромах за правда,
за правда и за свобода...

Най-пълно идеята за смъртта и безсмъртието е разкрита в баладата "Хаджи Димитър", където - тръгвайки от конкретно-историческия факт - смъртта на прочутия войвода Хаджи Димитър Ясенов, Ботев достига до гениални обобщения за смисъла на борбата, за смъртта и безсмъртието на борците за народна свобода.

Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира...

Макар да рисува образа на смъртта чрез физическото състояние на героя, цялостната композиция на баладата внушава идеята за безсмъртието.
Творбата започва с внушителна картина на сблъсъка между живота и смъртта, силата и безсилието, срещнали се в един непосредствен удар. Замлъкналата пушка, счупената на две сабя и тялото на героя разкриват състоянието на физическото тяло след боя. Внушението за физическото страдание и смърт на юнака, борец за свобода, Ботев постига чрез осезателната картина на преход от едно състояние в друго, от живота в смъртта, от тленността в безсмъртието.

...очи тъмнеят, глава се люшка,
уста проклина цяла вселена...

Смъртта е състояние на материята, за това и героят лежи, предал се на земните сили и тленността на битието, но силата на духа отвежда юнака извън рамките на битието в абстрактното, в духовното, където безсмъртието е основен измерител за непреходността на земния живот. Безсмъртието като духовно състояние и контраст на смъртта е разкрито още в началото на произведението. Самата балада започва със стиха "Жив е той, жив е..." и до края на произведението юнакът продължава да живее. Поетичното време е спряло - "юнакът лежи" до безкрай, като че ли светът е застинал в този час на смъртта.
Идеята за безсмъртието поетът внушава чрез темпоралната динамика на природата, която неизменно следва своя ход. Внушението за повторителност, а оттук и за безкрайност е реализирано чрез движението през двадесет и четири часовия времеви цикъл. Баладата започва с утрото, преминава през дневната картина на робския труд, през свечеряването и вечерта, за да завърши отново с утрото, което нищо не е променило в състоянието на героя. Тази безкрайност и повторителност на времето пренася юнака от картината на физическата смърт в духовната памет на народа. Използването на свършения вид на глаголите в сегашно време "изгрее", "обсипят", "целунат", "хвръкнат" носят значението на многократна повторителност, която на свой ред влиза в потока на вечно повтарящия се природен цикъл ден - нощ. Последната строфа на стихотворението, в която се възвръща първоначалното състояние на времето, "Но съмна вече!...", играе

СМЪРТ И БЕЗСМЪРТИЕ В ПОЕЗИЯТА НА ХРИСТО БОТЕВ facebook image
Публикувано от: Nikola Stoilov Tornev


Подобни материали