Smart I bezsmartie v obesvaneto na levski I hadji dimitar

Поезията на Ботев разкрива свят на възвишени идеали, в който борбата за високи стойности - лични и национални, заема централно място. Лирическият герой, юнакът, осмислил действителността, е избрал своя житейски път - борбата в името на свободата. В ценностната му система саможертвата е неделимо свързана с мисълта за бъдещето.

Бунтовникът е устремен към смъртта. За него тя е неизбежност, защото е осъзнал жестокостта и безкомпромисността на борбата. Постигането на личната свобода - идеалът на личността, е свързано със свободата на народ и родина. В поробеното му отечество посвещаването на борбата е израз на родолюбив и беззаветна преданост на народните идеали. В името на свободата саможертвата и смъртта стават част от житейския избор на гордата и достойна личност. Смъртта не е самоцел за юнака. Тя е част от пътя към всеобщото щастие. Лирическият герой е стигнал до прозрението, че смъртта на отделния човек в името на народа никога не е напразна, защото увлича следващите поколения и им показва единствено достойния път. В повечето от стихотворенията си Ботев поставя като основен мотив готовността за саможертва. В На прощаване, До моето първо либе, Делба мисълта за смъртта е част от интимната изповед на бореца за свобода. Мотивът за смъртта е свързан с идеята за духовното безсмъртие на онзи, който е отдал себе си в името на народа. Смъртта като осъзнат избор и безсмъртието като духовна величина са водещи мотиви в стихотворенията Хаджи Димитър и Обесването на Васил Левски - творби, посветени на велики народни синове, жертвали се за свободата.

За юнака от баладата Хаджи Димитър животът и смъртта се сливат в едно неделимо цяло. Творбата започва с утвърдителното възклицание: Жив е, той жив е!

Пред лицето на смъртта тези думи звучат като заклинание. Творбата извисява и прославя бореца за свобода и определя границите на духовното безсмъртие. Свободата - идеал и висше благо, юнакът заплаща със саможертвата си. В името на родното е неговият подвиг. Героят прекрачва границата на обикновеното в живота и се извисява над света и над смъртта. Това е неговият осъзнат избор. Цялата балада създава опоетизирана представа за юнашката смърт. Съпричастни към участта на бореца за свобода са хора и животни, природа и цялата вселена. Случва се нещо страшно и величествено - юнакът се прощава с живот. В този момент се преобразява светът: слънцето спряно сърдито пече. Орлица, вълк и сокол бдят над героя, самодиви облекчават страданието му. Картината е едновременно нереална и конкретно сетивна. Смъртта е надвиснала над юнака:

очи темнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла вселена!

Ден и нощ, земя и небе се сливат в едно. Отива си още един народен син (ще да загине и тоя юнак...). Мъка и безнадеждност изпълват тези стихове. Свободата се постига с цената на много жертви, на най-свидните народни чеда. Юнакът в младост и сила мъжка, там, на Балкана, е едно от тях. Съдбата му, свързана с борбата за освобождение, го води към гибелта му.