Смърт и безсмъртие в Хаджи Димитър на Христо Ботев

Всеки народ има свои велики личности и гениални натури, както в историята си, така и в изкуството, и в литературата. В историческото развитие на българската литература със златни букви е написано името на гениалния поет и пламенен революционер Христо Ботев. Принуден от най ранната си младост да живее далеч от родина, дом и семейство, той вкусва горчивия залък на скиталческия живот и тежката участ на чужденеца, и това още повече засилва вродената му любов към народ и родина.

Всички чувства, които са вълнували чувствителната му душа, са изпяти в неговите стихотворения.

Най възвишен и логически завършен е образът на бореца за свобода в баладата Хаджи Димитър. Цялата творба е пронизана от една единствена идея идеята за безсмъртието на този който е паднал в бой да защити своята родна страна. Тя се внушава още от първата фраза на произведението Жив е той, жив е!.

Това че героят е представен как лежи Там на балкана... е израз който го поставя близо до безсмъртните боговете на Олимп, толкова близо до бог.

В тази творба героят е представен в момент на физическо страдание, смъртно ранен след активно участие в битката с враговете на народа.

Макар и смъртно ранен борецът е представен като юнак във младост и в сила мъжка.

Празната, захвърлена пушка и счупената на две сабя говорят за жестоката и неравна битка за свобода или смърт юнашка. От устата на умиращия въстаник се изтръгва проклятие, отправено към съдбата, която толкова рано го отстранява от борбата.

В пълна хармония със състоянието на лирическия герой е и състоянието на природата слънцето спряно сърдито пече, а с изтичането на последните капки кръв, жътварската песен става все по тъжна и горестна. И в сърцето на поета се надига вълна от мъка и печал, ще да загине и тоя юнак, но това е само за миг (но спри сърце...), защото той е твърдо убеден, че физическата смърт е пътят към вечното безсмъртие.

Тоз, който падне в бой за свобода,

той не умира...

За да изрази всенародното признание и всеобщото преклонение пред подвига на героя, Ботев въвежда баладични елементи орлицата и хищния вълк кротко са притихнали до тялото на умиращия герой, а побратимяването със сокола е израз на неговата изключителна смелост (над него сокол, юнашка птица, и тя се за брат, за юнак грижи.).

Поетът дори е включил и митични самодиви, които да облекчат страданието и болките на героя в предсмъртния му миг.

И тук юнакът изпъква със своята висока нравственост в последните минути от живота си той не жали за погубената си младост и ранната си смърт, а иска да разбере съдбата на своите другари по оръжие:

Кажи ми, сестро, де Караджата?

Де е и мойта вярна дружина?

Пред такава самоотверженост всяко живо същество занемява в благоговейно преклонение, дори Балканът запява хайдушка песен.

Обобщавайки характерните черти на бореца за свобода и проследявайки силата на народното признание и почит, Христо Ботев въодушевено възкликва:

Тоз, който падне в бой за свобода,

той не умира!

Тези вдъхновени слова на гениалния български поет и пламенен революционер са придобии класическо значение и се нареждат между най великите мисли, изказвани в историята на