Смразяващите вечери в града на злото в цикъла Зимни вечери на Христо Смирненски

Христо Смирненски е един от най-изявените български социални критици. По времето на написване на цикъла Зимни вечери в България са се заменили ценностите на рода, маиката, дома, семейството с надеждата за оцеляване в тежките дни. Чрез Зимни вечери Христо Смирненски показва как нищетата и безработицата са пуснали корен в умовете на хората от бедния икономически квартал. Жените, децата и старците, най-слабата част от населението са пример за трудния живот на бедните хора по време на Първата световна война. Образът на бедния икономически квартал през зимата е доказателство за пречките и изпитанията пред хората.

Градът е демонично чудовище,място на порока,карнавал на измамници, които купуват всичко със своя цинизъм. Смирненски придава друг облик на зимния вечерен град, а именно прозаичен и демоничен. Целият квартал е в очакване на нещо трагично : Като черна гробница и тази вечер пуст и мрачен е градът.Смирненски определя града като черна гробница като поставя основната тема и един от нюансите в Зимни вечери. Цялото население е обзето от тъга и тягостно настроение : Вървя край смълчаните хижи чрез тази метонимия авторът внушава, че чувствата не са еденични, а са всеобщ проблем. Веселбата е немислима, там където има само тъга, скръб и плач. Скръбта и тягостната остановка се носят като зараза бързо и сигурно в смразяващите зимни вечери.

В цикъла Зимни вечери Смирненски излага на показ чувствата и емоциите на всички бедни българи, показвайки преходно изречение : Като изтинска зараза се носят скръбта и тъгата превземайки най-често сърцата на старците, жените и