ГРАДЪТ И ЛИРИЧЕСКИЯТ ГЕРОЙ В ПОЕЗИЯТА НА СМИРНЕНСКИ И ДЕБЕЛЯНОВ

Смирненски и Дебелянов имат много общи черти, които ги сближават и като представители на българския символизъм, и като поети , изобразяващи в своето творчество проблеми, засягащи смисъла на човешкото съществуване. В същото време художествените светове на Смирненски и Дебелянов се отличават един от друг със свои особености и специфични начини на изобразяване.

В техните стихотворения присъства образът на града, със своя урбанистичен пейзаж, където се развива художественото действие и са показани чувствата и преживяванията на лирическите им герои. В творчеството и на двамата поети градът изпълнява важна смислообразуваща функция, защото той не е само фон, върху който се развива някакво действие, но и носител на дълбок социален смисъл. Колкото и да е различен образът на града в поезията на тези творци има и допирни точки. И за двамата поети градът е място, което не е подходящо за нормално съществуване, защото той убива човека. У Смиренский тази тема има засилен социален аспект той изобразява страданието на обикновените хора, които са жертви и се намират в плен на дебнещия ги град. Градът за Дебелянов е мястото, където неговият лирически герой не намира място за себе си, не намира спасение за своите душевни терзания.

Христо Смирненски е първият поет на града в българската литература. За разлика от всички свои предходници, в чието творчество звучи "градската" тема, той е изцяло поет на града. Градът е негова същност, негова стихия, негова обич, единствен фон, тема и същност на творчеството му. Образът на града при него има символно значение, защото се разкрива във всички свои нюанси, одухотворява се, живее свой самостоятелен живот, като че ли отделен от самия човек. Той се превръща в едно живо същество със своя съдба. Героят на Смирненски съществува в лоното на града - той зависи изцяло от него, защото е негова рожба: героите на Смирненски са децата на града.

Символният образ на града в художественият свят на Смирненски се реализира най-ярко в стихотворенията, посветени на "унижените и оскърбените", на "бедните хора", на жертвите на обществото. Градът се разкрива най-ярко чрез социалните контрасти на образите и картините, които рисува поетът: "двата свята", светът на богатството, разкоша, блясъка, лукса, от една страна, и от друга светът на бедните хижи, на смазаните от мъка хора.