Забравена парола?
Начало на реферати

Смирение & хюбрис ("Едип цар")


Едип

Според старо гръцката литература смърта на всеки човек е предопределена още при раждането му .Това е сътбата,човешкият живот е нишка,която държат в ръцете си неумолимите богини на сътбата-Мойрите.Идеята за съдбата е свързана с непроменливото ,с предопределеносттаи на жовота но всеки човек показва своя характер чрез собствените си решения ,чрез хубрисът.

В творбата “митът за Едип”главният герой е олицетворение за обобщената представа за съдбата.Неговият житейски път е предначертан и той няма как да избяга от него.героят е подвластен на предопределението на съдбата, но въпреки предопределеноста, герят се чувства свободен.това е хюбрисът който носи на героя нещастието но и свободата сам да избира,тоест дързостта е час от човешкото. Сблъсъкът на предопределеността и индивидуалното мнение е основен мотив в драмата Опитвайки се да избяга от съдбата си, героят неволно я осъществява. Чрез решението си да преследва убиеца на Лай, Едип предизвика собственото си нещастие и осъзнава всички грехове, които е извършил неволно.

Разсъждения Доказателства
Тирезий знае, че съдбата не може да бъде избегната.
Едип осъзнава своят неволен грях, който се е опитал да не извърши като дори е напуснал Коринт, но все пак е сторил, защото съдбата на човека не може да бъде променена. „И да мълча и крия – пак ще дойде то.”

„Роден съм аз безчестно, във безчестен брак/ живях и сам погубих кръвно близки!”,
„Веднъж ми каза един мъж, пиян, на пир,/ че не същински син съм бил на татко си”, ”предрече той:/ че ще лежа със майка си, че моят род/ ще гледат всички смъртни с отвращение,/ че родния си татко ще убия аз”, „Щом чух това, забягнах от коринтската/ земя”

Извод: Съдбата е непроменима, независимо от действията на човека.
Преходно изречение: Но съществува и правото на свободен избор.

МТ2: Едип иска да взема сам решенията за живота си, не може да се примири с предначертаното зло.

Разсъждения Доказателства
Опитът на Едип да избяга от предреченото.
Изборът на Едип – той сам решава да разкрие произхода си, обричайки себе си и близките си по този начин.
Вярата в правилния избор, който е правил през живота си. „Щом чух това, забягнах от коринтската/ земя”
„аз искам да разкрия потеклото си”, „всичко ще узная аз”,”Аз трябва да узная потеклото си!”
„Съдба – не ще ме опетни безчестие.”

Извод: Решенията на Едип го тласкат към предначертаното зло.
Преходно изречение: Сблъсъкът в „Едип цар” е типичен за всеки човек.


Разсъждения Доказателства
Съдбата, която не може да бъде променена.
Срамът на Едип, въпреки неволното извършване на греховете.

Ясното осъзнаване на Едип, че голяма част от нещастието му е предизвикано от собствените му избори. „Издебна те със зорък поглед Времето и то осъжда”
„Не знам с какви очи бих гледал татко си,/ когато ида в ада, между сенките,/ и майка си, злочестата”
„изгубих, като обявих да гоня вред/ безбожния, посочен от небесните,/ явен на вас като престъпник”
МТ3: Сблъсъкът на свободната воля и решеното от съдбата води героя до драматичната развръзка.

Смирение & хюбрис ("Едип цар") facebook image
Публикувано от: СТЕФАН НЕДЕЛЧЕВ

Човекът и градът, светлината и мракът в поезията на Христо Смирненски 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.