Христо Ботев

Смешен плач

Плачете за Париж, столицата на разврата, на цивилизацията, школата на

шпионството и робството; плачете, филантропи, за палатите на страшните вампири,

на великите тирани - за паметниците на глупостта, на варварството, изградени с

отсечените глави на толкова Предтечи, на толкова велики мислители и поети, с

оглозганите кости на толкова мъченици за насущния хляб, - плачете! - лудите не

може никой утеши, бесните не може никой укроти!

Кълнете комунистите, че съсипаха столицата ви и измряха с разбойническите за

вас думи: свобода или смърт, хляб или куршум! Плюйте на техните трупове и на

труповете на онези жертви на цивилизацията, кои сте прегръщали и прегръщате в

лицето на жените си, на сестрите си, на майките си и днес наричате бесни

блудници, защото имаха още сила да се хванат за оръжие и избавят от вертепа на

разврата! Хвъргайте кал и камъни връх гроба на Домбровски, защото не стана

слуга на някоя коронясана глава, а поборник на велика идея, на висока цел и с

гърди твърди се опря на предателите на Франция и виновниците на толкова

злочестини в човещината.

Цял свят оплака Париж, цял свят прокле комунистите, и нашата бедна журналистика

и тя не остана надире, и тя заплака за бездушното и прокле разумното.Смешен

плач! Като че от Нимврода до Наполеона, от Камбиза до Вилхелма войната не

представя едни и същите зрелища, една и същата цел с едни и същите средства.

Като че Наполеон, в името на цивилизацията и Вилхелм, в името на божия

промисъл, не направиха повече зло, повече варварство в 19-ий век, отколкото

напр. Александър Македонски с походите си преди толкова векове. Но там е

варварството, там са укорите и проклятията, дето робът, човекът, като не чуят

думите му, разума му, улавя се за крайност и се бори на живот и смърт,

доколкото му позволяват средствата, които са низки, защото са малки, а малки

само затуй, защото им са ги отнели господарите. Тогава човекът наричат

разбойник, развратник, низък и варварин! Такива бяха и комунистите.

Християнството има своите мъченици, доде нарече роба "син божий, син

человеческий"; има ги и революцията, за да "направи скитника гражданин"; има ги

и ще ги има и социализмът, който "иска да направи човека повече от син божий и

гражданин - не идеал, а същ човек, и от него да зависи градът, а не той от

града". Християнството, революцията и социализмът - монархията, конституцията и