1. Теоретична обосновка:

Смазочните материали са вещества, които се използват за намаляване ма силите на триене между движещите се чсти, за охладяване и защита на металите от корозия.Освен това те изпълняват и редица други действия например в двигателите с вътрешно горене маслото уплътнява буталата в цилиндрите, непрекъснато почиства триещите се повърхности, като смива отделения се върху тях нагар, и т.н.

Взависимост от произхода и до известна степен от химичния си състав смазочните материали биват минерални, катранени, обикновени смесени масла, пластични смаски, синтетични самзочни материали и водоемуласионни течности.

В зависимост от предзначението им маслата се делят на индустрялни, за двигатели с вътрешно горене, за парни машини и специални масла.

Маслата се характеризират със следните по важни показатели: вискозитет, пламна температура, температура за възпламеняване, кислилинно число, пепелно съдаржание и д.р.

Визкозитет на маслтата: визкозитета е една от най важните характеристики на маслото и е от съществено значение при неговата експлотация. Вискозитеът се нарича силите на триене, които съществуват между частиците на маслото и оказват съпротивление на външните сили, стремящи да ги преместят на една спряму друга. Динамичния вискозитет се исмерва в паскал секунда Pa,тангенциално напрежение скоростта се изменя с 1 m/s на разтояние 1m, в посока перпендикулярен на движението.

Вискозитеът зависи от температурата, като при повишаването и той намалява.

Определен вид масло се характеризира не само с абсолютната стоиност на визкозитета при дадена температура, но и със вискозитетнно температурните си свойства. По добрите масла са тези при които вискозитета се променя малко със изменение на при висока температура и не затруднява пускането на машината при ниска температура.

Вискозитеът на маслата се определя от тяните химични характери. Най добри вискозитетни свойства имат минералните масла, който съдъдържат въглеводороди с пръстенна структура и дълги странични вериги.

|Пламна температура и температура на възпламеняване: при нагряване на маслото при строго определени условия се отедлят пари, които образуват със въздуха горивна смес. Ако се поднесе пламък, сместа може да се запали със лек взрив. Тази температура, при която се отедлят пари в количество, достатъчно за тяхното възпламеняване, се нарича пламена температура. Тя служи като показател за изпаряемостта и огеноопасността на маслото.

Температура на възпламеняване се нарича тази температура при която под пламък се запалват не само парите му, но и самото масло което гори в продължение на не по малко от 5s.

Определяне на съдаржанието на водата в маслата: водата може да попадне в маслото в следствие на нежно транспортиране или съхранение. Присъствието на вода може да предизвика силна корозия на детайлите.