Слънцето е най-близката до нас звезда. За древните то е било божество, даряващо живота. Изследването на Слънцето има огромно значение за Земята и представлява ключ за разбиране особеностите на далечните звезди, които не могат да се наблюдават толкова детайлно.Слънцето представлява практически неизчерпаем източник на екологично чиста енергия за нашата цивилизация, която все още не се използва в големи мащаби.Най-забележимите обекти върху слънчевия диск са тъмните слънчеви петна. Големите петна могат да съществуват няколко месеца, след което изчезват.Още Галилей - откривателят на петната, обърнал внимание на факта, че те се местят по слънчевия диск. Това се дължи на околоосното въртене на Слънцето с период около 29 дни.В телескоп дискът на Слънцето изглежда рязко очертан. В действителност, тъй като Слънцето е газово кълбо, то няма резки граници и плътността му плавно се увеличава с дълбочината. В ядрото на Слънцето температурата достига 15,10⁶ К.Извън ядрото енергията се пренася от лъчението. Зоната в която става това се нарича зона на лъчисто пренасяне. От там до повърхността енергията се пренася от движението на самото вещество. Горещият газ се издига нагоре със скорост няколко km/s, достига повърхността и се охлажда, излъчвайки светлинната си енергия в пространството.Охладен, газът става по-плътен и потъва обратно надолу, където отново се нагрява. Това циклично движение на слънчевото вещество представлява добре познатата ни конве-кция.Наблюдаемата повърхност на Слънцето се намира непосредствено над конвективната зона и се нарича фотосфера. Тя е дебела 300 km и в действителност представлява най-дълбоката вътрешна част от слънчевата атмосфера. Фото-сферата е хиляди пъти по-разредена от въздуха около нас. Тя се състои от гранули със среден размер около 1000 km, които непрекъснато "кипят" - появяват се и изчезват на всеки 5-10 минути, отстъпвайки място на други.Слънчевите петна са рязко очертани и изглеждат черни на фона на фотосферата. В действителност температурата им е около 4000-4500 К .Слънчевите петна са области от фотос-ферата, в които магнитното поле е много силно.Този газ образува външните слоеве на слънчевата атмосфера - хромосферата и короната. Между тях няма рязка гра-ница. Хромосферата е дебела около 1-2.10⁴ km. В нея понякога възникват сложни плазмени избухвания, в които взривообразно се отделя гигантска енергия,екви-валент на едновременния взрив на милиарди водородни бомби. Тези явления се наричат слънчеви