Словото мост или граница

(Есе)

Какво е словото?-средство чрез,което можем да изразим това,което мислим и чувстваме. Словото е мост между читателя и автора, между това което мислим и това, което казваме; граница, която ни ограничава по някакъв начин, която ни казва до къде можем да стигнем говорейки неща, за които след това можем да съжаляваме.

Граница защото през годините на развитие на литературата, авторите не са можели да изразяват това, което са мислели и чувствали. Имало е правила, норми и критерии,които е трябвало да спазват. Но докато се е развивало творчеството на авторите и литературата, се е променило и това. Днес всеки може да напише това, което чувства без да се съобразява как ще се възприеме това от обществото. Днес всеки може да опише и разкаже това,което смята за интересно. Днес всеки може да е автор на най-великият роман,който някога би бил написан, стига само да има малко въображение и талант за това; талант да започне така историята си, че читателят да не остави книгата, докато не я прочете до край.

Всеки може да пише,но за това се иска и малко смелост. Понякога словото е единственият начин, по който хората изразяват това, което чувстват; това, което преживяват и пишейки те могат да споделят всичко това с читателите и с хората, за които е написана дадена книга или поема- и за това се иска смелост. Не всеки би споделил толкова лични неща с толкова много хора.

Някой хора предпочитат да се затворят в себе си и всичко, което мислят да си остане за тях; други предпочитат да споделят своя собствен житейски опит с хората, за да могат те да не допускат тези грешки, и така се освобождават от напрежението и се чувстват по спокойни

От друга страна словото е и мост между автора и читателя. Чрез словото човек изразява това,което мисли и чувства чрез творчеството си- било то книга, поема или разказ. Чрез това,което авторите пишат в произведенията си те искат да се докоснат до сърцата на хората; да им разкажат истории те на живота си; да им предадат част от знанията си за света или за живота; да им разкажат как са живели хората преди нас и през какво са преминали, за да можем днес да сме това, което сме.

Словото може и да не е само писмено, но и устно. Разгледано така словото е мост между мислите ни и това,което казваме и граница между това, дали е подходящо в дадената ситуация да кажем това,което мислим или е по добре да запазим мнението и мислите си за нас; граница между правилно и грешно.

Словото е мост между това,което казваме и това, което мислим, защото често мислим едно, а казваме съвсем друго. Но и граница която ни спира да не направим или кажем нещо,за което можем да съжаляваме после.

Словото е тази част от нас, която изразява другото аз на автора или на говорещият. Словото е средство , чрез което общуваме помежду си независимо дали е устно или писмено. То е важна част за това да могат хората да общуват помежду си. То е незаменима част от ежедневието ни. Без него няма да можем да изразяваме емоциите, чувствата и мислите си. Словото е мост който не бива да до пускаме да се разруши.