Иван Вазов

Сливница - Завръщането на лавроносните войски

Я заплачи ти от радост,

моя майко мила,

и вий, моми; вийте венци -

юнашки труфила.

Чуйте мойта песен нова:

Зора зазорява,

прочула се по земята

българската слава.

Прочуло се ново име

и незнайна сила,

възкръснала България,

света удивила.

Литнали са юнаците,

чеда на Балканът,

свойта земя бащината

и чест да забранат.

През горите префръкнали,

в снега нощували,

през планини, през граници

с песни минували;

куршумите, гранатите

на смях подзимали

и крепости страховити

с "ура" превзимали.

Де е било това чудо?

Чула ли си, мале -

капитаните да бият

стари генерали!

и смирени градинари

да плащат съдбата?

и по двата свята.

Нарекли са българите

лъвове безстрашни:

дайте, братя, да цалунем

ваште чела прашни,

ваште чела кървавите,

знамена пробити,

дайте пак да ви цалунем

лаврите честити.

Вий спасихте нашто име

и земя ни родна,

вий дигнахте до небето

славата народна.

Разпяла се свободата,

на празник ни кани,