Иван Вазов

Сливница - В окопа

Кървавият бой престана,

мракът нощни наближи.

Паднал българин в окопа

там до сърбина лежи.

Един други се убили;

куршум щику дал ответ.

Гаснат сили, скоро двама

ще оставят белий свет.

- Брачо - сърбинът изпъшка, -

гаче те познавам аз?

- Аз съм, Йово, добра среща,

господ пак събира нас.

Жал ми е за теб, сюрмахо,

имаш дребна челяд ти!

- Фала, брачо... Памет тъмна... -

Кой си, я ме подсети,

дека с тебе се видяхме?

- Във Алексинацкий бой -

турска кръв там проливахме...

- Петко! Ти си? Брачо мой,

опрощавай... Лепо помня,

без теб тамо аз бях леш.

Майка ми за твойто здраве

често палила е свещ...

- Сполай, Йово... Няма нужда,

ти по-харно отплати!...

Ний избихме се кат псета,

господ нека ни прости.

- Брачо! - Йово, аз умирам...

Огън, жажда! Ох, горйъ!

- На водица в манерката,

пийни, брат. И аз ще мръ.

- Сполай, Йово... па прощавай,

свърших!... Моят гроб е тук!

- Петко! И аз с тебе брачо:

ще заспим един до друг!

Мръкна. Въз полето бойно

падна нощната мъгла;

пад мъглата спят спокойно

хладни, кървави тела.