Иван Вазов

Сливница - Първият убит сърбин

Когото видях в Драгоманския проход на 11 Ноември 1885 г.

Нещастнико, побратиме,

остави тука кости.

Прав, крив ли бе - не съдя те, -

почивай, бог да прости.

Безгробен леш прострял си се,

над теб се вий орлица...

Не за добро прекрачи ти

през чуждата граница.

Огън и меч , и бедствия

в земя ни, братко, внесе.

Нещастнико, прощавам ти,

но с болка във сърце си.

Там в Шумадия тихата

вдовица майка стене,

примира сърце трепетно

от мъка и съмненье.

"Убиха го детето ми!

Де рожбата ми мила?

Ах, господи, на краля аз

какво му бях сторила!"

Но стана тя, помоли се -

олеква й на сърцето:

"Пази го, майко божия,

пази ми ти детето!"

Давечера ще дойде влък

юнаку кръв да лочи,

орлицата - кат мина аз -

ще клъвне мътви очи.

А там оназ... нещастната,

си шъпне към небето:

"Закриляй, майко божия,

закриляй ми детето!"

Ех, скоро, като мълния,

ще гръмне вест: заклан е!

И тя ще чуе - майката, -

проклет да си, Милане!