Иван Вазов

Сливница - На сръбската граница

(Уломък)

......................................................

О, позор! Кръвта ми студенее,

страшно бъдеще сега се сее,

бъдеще от бури, вражди нови,

плод на тия кърви и гробове,

и потомството ни в завещанье

ще наследи вечно живи рани,

и историята ще се чуди

в кой кът скришен таз война да гуди.

Проклет, проклет оня нека бъде,

що таз кървава вражда завъди

между нас - помежду два народа.

Братя по кръв, вяра и свобода.

Престъпници, де, отговорете,

и пред мене и пред вековете

и пред бога силни на небето

зарад вашето дело проклето!

Не към тебе се обръщам ази,

о, Милане - душа, дето лази,

лют разбойник на трон обезславен,

в чиста кръв до шията удавен,

звяр в порфира, идиот с корона,

Каин нов дошъл под небосклона;

не към вас, войници заблудени,

братска кръв да лейте назначени,

на план гнъсен оръдия слепи,

кървав леш на битките свирепи;

не към вас, политици - джамбази;

ни към тебе се обръщам ази,

скупщино - куп жалостни влечуги,

що под трона пъплят за услуги,

слуги немски, съвести продажни;

не към теб, народе сръбски снажни,

що завета си свещен забрави

и деди-герои обезслави,

и кат бик, привързан за рогата,

послушливо наклони главата -

и тръгна след своите джелати

към смъртта си - и не ги стъпка ти.

Но към тебе, младеж заблудена,

вечно с призраци обиколена!

Ти от полвек тоя срам подготви,

ти с тлетворния си дъх отрови

тоз народ, за честен труд създаден,

ти го стори дребен, кръвожаден,

ти нахрани му с лъжи душата,

ти вдъхна му духа на враждата

срещу братя млади и свободни,

турени пред подвиг благородни.

Да, вий криви сте, туй прогласявам,

пред цял свят на съд ви призовавам -