Иван Вазов

Сливница - Бащата на доброволците

Песен гърми из улица:

млада чета в бой замина.

Клета майка в къщи пищи -

тя изпрати трите сина.

Не искаха да останат

от юнаците назади:

двамата й "простй" казаха,

третият се не обади.

Муси се бащата мрачно:

- Мълчи, жено, недей вряка,

какво правиш? Големй се,

ний родихме три юнака.

Нека вървят! - Ех напусто,

сърце майчино не зима

от утеха, мъдра дума -

тя се тръшка и поима.

Разтъжи се мъжко сърце,

рипва той на друм ги спира:

- Бре, халосници, постойте,

майка ви без вас умира.

Връщайте се! - Смутиха се

три юнака - трима сина:

мила им е стара майка -

по им мило за дружина.

- Ех ти, татко, кажи майци

да не плаче, да не чака:

юнаците не се връщат -

ний сме вече под байрака.

Час минува и повече

как на друма се препират:

бре на халос всичкото е,

твърди глави не увират.

Не се връщат! Пак булката

ще да писне, ще завайка,

щом го види сам че иде -

нали тя е пуста майка?

Какво има, че отиват?

Глава женска, не отбира.

Па и тия клети сърби! -

Всичката му кръв възвира!

Нали те са христиени.

Ходят в черква, вардят пости?

Нали брат му при Гредетин

падна мъртъв - бог да прости?