СЛЕЗКА

Слезката (lien) е най-големият и богато кръвоснабден лимфен орган (фиг. 272). Тя е разположена в коремната кухина под лявата купола на диафрагмата. Големината й за различните индивиди варира значително. Средната големина на слезката се движи от 100 до 200г. По форма тя наподобява кафено зърно. На нея се различават две повърхности диафрагмена и органна, които преминават една в друга посредством два ръба преден и заден. На органната повърхност слезката притежава надлъжна бразда хилус, през който влизат артериите и нервите, а излизат вените и лимфните съдове.

Слезката е обвита от съединителнотъканна капсула, която изпуска към вътрешността й съединителнотъканни гредички трабекули. Трабекулите са особено силно развити в областта на хилуса. Гредичките се съединяват и образуват скелета на слезката. В гредичките се намират и гладкомускулни влакна. Съединени помежду си, гредичките заграждат нерязко очертани участъци, които се изпълват с мрежеста съединителна тъкан, наречена слезкова пулпа. Всред нея се разполагат различни клетъчни елементи лимфоцити, левкоцити и еритроцити. Еритроцитите и кръвоносните съдове запълват пространствата на мрежестата съединителна тъкан и образуват т. нар. червена пулпа. Всред нея под формата на островчета се разполагат лимфоцити. Тези островчета представляват бялата пулпа и се наричат Малпигиеви телца.

През хилуса в слезката навлиза слезковата артерия. След като навлезе в нея, артерията се разделя на множество по-тънки клонове, които вървят по гредичките. Артериални клончета навлизат в червената пулпа, а някои от тях минават през Малпигиевите телца. Тези артерии се наричат централни артерии. След излизането си от Малпигиевите телца те се разклоняват на снопче малки артерийки, наречени четковидни артерии, а последнитена капиляри. От тях кръвта преминава във венозните пазухи, които дават началото на слезковата вена.