Начало на реферати

Следвоенно развитие на Турция



Република Турция е държава, едната част от която е разположена в Югоизточна Европа (3%), а другата - в Азия (97%). Характерно за развитието й като светска държава върху руините на бившата Османска империя е етатизма / намеса на държавата в икономиката / и водещата роля на военните в политическия живот, които стават гарант за светските реформи още от времето на Ататюрк. Тя се възприема като страж на нац.единство, обществото разчита на нея за въдворяване на ред и гражданско спокойствие, за стабилно държавно управление. Националистическите среди приветстват военните заради тяхната твърда политика към кюрдите и в споровете с Гърция за островите в Егейско море и военната окупация на Кипър. Турция притежава втората по големина армия в НАТО, брани южната граница на Алианса и това води до приток на свежи финансови помощи.

По време на Втората световна война Турция запазва неутралитет и едва през 1945 г. обявява война на Германия, но този акт е само формален. След падането на Желязната завеса Турция остава в сферата на западното влияние. Тя, както и Гърция, са държавите на Балканите, където без прекъсване се осъществява навлизането на пазарните отношения в икономиката и въвеждането на многопартийна система в управлението. До 1945 г. в Турция управлява Народнорепубликанската, която продължава реформите на Ататюрк, но след 1945 г. тя изживява криза. В резултата на опитите за демократизиране на политическия живот, изборите през 1950 г. са спечелени от Демократическата партия. Президент става Джелал Баяр, а министър-председател Аднан Мендерес. Правят се опити за либерализиране на политическия режим, за решаване на тежкия аграрен проблем и разширяване дейността на частния капитал в промишлеността. /Приватизацията в Турция продължава 30 г./.Турция приема доктрината Труман и Плана Маршал, като през 1952 г. става член на НАТО. През 1959 г. сключва споразумение със САЩ за военно сътрудничество, с което на американците се дава право да имат военни бази на нейна територия. Сближението със САЩ е резултат на студената война, тъй като Турция и Норвегия се оказват единствените страни на НАТО с обща граница със СССР.

Опитите на управляващите да въведат религията в политиката, националистическата пропаганда и опитите за приватизиране на държавния сектор разклащат устоите на ДП. През май 1960 г. военните извършват преврат. Формира се Комитет за нац.единствонач.с ген Гюрсел и помощник полк.Тюркеш известен като ръководител на организацията Сивите вълци / по-късно тази организация се свързва с терористични действия и особено с покушението срещу папа Йоан-Паве붶 през 80-те год. Али Агджа е от Сивите вълци/. Реформите, които се провеждат не са особено успешни. През май 1961 г. се приема нова конституция, определяна като една от най-демократичните на Балканите, с която се разширяват буржоазно-демократичните свободи и се преминава към известно планиране на икономиката. През 1962-3 г. има два неуспешни опита за преврат. Изборите през 1965 г. са спечелени от Партията на справедливостта начело със Сюлейман Демирел, който управлява 6 г. В началото на 70-те год. започва студентско движение, с искания за реформи в университетите, засилва се левият тероризъм и се задълбочава полит.криза, което довежда до поредна намеса на военните през 1971 г. В края на 70-те год. тероризмът взема 5 хил.жертви, а инфлацията е над 150%.

През септември 1980 г. е извършен третият успешен военен преврат нач.с ген. Кенан Еврен, започват реформи в икономиката. Те постепенно превръщат Турция в страна с нарастващ промишлен потенциал, интензивна търговия, добре организирано курортно дело, военна мощ и значително човешки ресурси, които я превръщат в регионална суперсила. През 80-те се променя политиката на гръцките социалисти спрямо американските бази в Гърция и САЩ прехвърлят по-голяма част от техническото си оборудване в Турция. През 1982 г. с референдум е приета нова конституция. Изборите през 1983 и 1987 г. се печелят от Отечествената партия на Тургут Йозал, който провежда политика на бърза приватизация и стабилизиране финансите на страната. Над Турция обаче виси трайна опасност-ислямският фундаментализъм. Въпреки победата на светското държавно начало, корените на традиционния ислям се оказват достатъчно здрави, за да дадат плодове по време на полит.и стопански кризи. През 90-те Турция се управлява от коалиционни кабинети. В периода 1995-1996 г. за пръв път в историята си Турция има жена министър-председател-Тансу Чилер, един от най-прозападно настроените турски политици. В средата на 90-те год.обаче някои кризисни моменти в тур.икономика и понижаването на жизнения стандарт дават шанс на ислямистката Партия на благоденствието, начело с Неджметин Ербакан да се намеси в управлението.

Днес Турция е република, начело с президент, избиран от парламента за срок от 7 години. Законодателната власт принадлежи на Турското велико народно събрание- еднокамарен парламент от 550 депутата, избирани за 5 години, а изпълнителната - от правителство, начело с министър-председател. Турция се стреми към членство в ЕС и на 17 декември 2004 г. официално са отворени преговорите за кандидат-присъединяването . Проблемите, които основно пречат на това са: въпроса

Следвоенно развитие на Турция facebook image
Публикувано от: Невин Мехмед

Раднево 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.