Болеслав Прус

Полски писател

Роден: 20 август 1847

Хрубешов, тогава в Руската империя

Починал: 19 май 1912

Варшава, Полша

Болеслав Прус (на полски Bolesтaw Prus) е творческия псевдоним на Александър Гловацки (Aleksander Gтowacki), полски писател и журналист, автор на много фейлетони и хроники за печата, както и на мащабни романи за живота на полското общество, като Кукла (1887-89), Еманципантки (1894), историческия Фараон (1895-96) и други.

Хенрик Сенкевич

полски писател

Роден: 5 май 1846

Вола Окжейска, Полша

Починал: 15 ноември 1916

Вьове, Швейцария

Хенрик Адам Александер Пиус Сенкевич (на полски Henryk Adam Aleksander Pius Sienkiewicz) е полски писател, автор на исторически романи, публикувани в подлистници и популярни и до днес (С огън и меч, Пан Володиовски, Потоп", Quo vadis?, Кръстоносци). По тях са създадени ред филми.

Ранни години [редактиране]

Сенкевич се ражда на 5 май 1846 г. в селцето Вола Окшеска (областта Подлаше) в обедняло шляхтишко (дребноблагородническо) семейство. Постъпва в гимназия във Варшава(1858), след това учи в Юридическия и във Филолого-историческия факултет на Главното училище на полската столица (1866-1869), впоследствие превърнато в руски университет. За да се издържа, същевременно работи. Напуска университета през 1871 г., без да положи последните изпити.

Творчество, пътешествия, политически ангажимент

Дебютира в печата още през 1869 г. с рецензия върху представления на драматурга и режисьора Винценти Рапацки. Първите му литературни произведения излизат през 1872 г. (Хуморески от чантата на Ворошило, Напразно). От 1872 до 1887 Сенкевич редовно сътрудничи на варшавския печат като репортер и фейлетонист. През 1874-75 г. става съсобственик на позитивистичния двуседмичник Нива , а по-късно работи като редактор в консервативния вестник Слово (1882-1887).

Началото на творческите успехи на Сенкевич настъпва, когато редакторът на популярната Газета полска Едвард Лео забелязва таланта на младия сътрудник на изданието и го праща като кореспондент в Съединените щати. Хрониките от Америка се появяват под псевдоним Литвос и всъщност спасяват вестника от тежка финансова криза (по-късно излизат под заглавие Писма от пътуването до Америка, 1878).

Докато живее в Калифорния (1876-1878), Сенкевич опитва да създаде земеделска комуна с приятели, също полски емигранти. Оттам насетне пътешествията му в чужбина винаги ще са свързани с разнообразни и необичайни обстоятелства.

През 1879 г. Сенкевич посещава различни европейски страни, полагайки грижи за своята болна от туберкулоза съпруга (Мария Шеткевич, починала през 1885 г.). През 1886 г. прави обиколка из Константинопол, Атина, Неапол и Рим (по пътя спира за общо пет дни и в Русе и Варна). През 1888 г. попада в Испания, а през 1890 г. дори се присъединява към ловна експедиция в Занзибар.

80-те години на 19 век са време на най-голямата слава на писателя Сенкевич. Тогава авторът се включва активно и в благотворителни и патриотични акции. През 1882 г. става съучредител на Касата на името на Юзеф Мяновски, а през 1889 г. основава стипендия на името на Мария Сенкевич за творци и писатели, болни от туберкулоза, както и противотуберкулозен санаториум в Закопане. През 1899-1900 г. е председател на варшавската Литературна каса. През 1904 г. публикува анонимно Отворено писмо на един поляк до руския министър, в знак на протест срещу полицейщината в полските земи под имперска власт.

През 1905 г. става съосновател на просветната организация Полска Мачеж Школна и до 1907 г. ръководи нейния надзорен съвет. През 1906 г. публикува отворено писмо до пруския крал и немски император Вилхелм II, осъждайки преследванията на поляци на територията на Прусия. През 1908 г. Сенкевич организира международна анкета Прусия и Полша, в която няколко десетки европейски общественици порицават берлинската репресивна политика спрямо поляците.

Историческите романи

Най-напред Хенрик Сенкевич се утвърждава в полето на новелистиката, редом с друг емблематичен автор от същия период, Болеслав Прус. Темите му могат да се разделят в три главни групи: тежката емигрантска участ и носталгията по дома на поляците в Америка (За хляба, Пазачът на фара); окаяният селски живот (Скици с въглен, Бартек победител); детската беззащитност (Янко музикантът).

Така или иначе, връх в творческия път на Сенкевич несъмнено са неговите исторически романи. Приемани отначало с колебание от критиката, те първоначално излизат като подлистници в пресата и така си спечелват огромна популярност. За пръв опит в жанра се смята разказът Татарски плен (1880).

В романовата трилогия С огън и меч (1884), Потоп (1886) и Пан Володиовски (1888) Сенкевич въвежда печелившата уолтър-скотовска схема на баланс между историческата и авантюрната сюжетна линия. Характерна за трилогията е връзката между индивидуална и държавна участ. Авторът акцентира главно върху военните стълкновения през втората половина на 17 век: въстанието на Хмелницки, шведското нашествие, битките с турците. Във всеки от трите романа наред с фикционалните персонажи е обрисуван и конкретен национален герой (Йереми Вишньовецки, Стефан Чарнецки, Ян Собески).