Славейковото разбиране за твореца във философските му поеми Cis moll и Микел Анджело

Творчеството на Пенчо Славейков е новият модерен поглед на българина в края на 19 и началото на 20 век към западноевропейската култура.Европеизмът на Пенчо Славейков е закономерно явление в цялостното развитие на духовния живот в България след Освобождението.Човешката индивидуалност е специфичното и различното на личността,отделяща се вече от колективно родовата общност.Тя остава свързана с Възраждането.Навлизането в тайните на душата,в психокосмоса на човешкия дух е висока художествена цел за Славейков.Творчески плод на тези модерни психоаналитични търсения са поемите му Cis moll и Микел Анджело.

В двете си философски творби Cis moll и Микел Анджело Пенчо Славейков отговаря на жизнено важните въпроси за мястото на таланта в живота,в обществено-политическите стълкновения,в борбите на народа,за мисията на твореца,таланта и гения.Авторът се стреми към категорично становище,без да го постига изцяло.

В Cis moll Пенчо Славейков открива универсалните стойности на страданието,до което се докосва разтърсеният от вътрешна буря човешки дух.Тогава идва размисълът или творческото самовзиране в притихналите копнежи на душата.Това е всъщност и идеята,внушена от уводните стихове на поемата:

Отмъкна той завесите и тихо

Застана пред отворений прозорец.

Тайнствена и чудна лятна нощ

Полъхва те с дихание си морно,

И лежах над сънний мир приветно

Сияние рой трепетни звездици.

Лиричен копнеж струи от вътрешната дълбочина на стиха.Тишина и духовно съзерцание внушава цялостното поетично настроение.То се излъчва от лиричните детайли на нарисуваната природна картина на тайнствена и чудна лятна нощ.

Още от самото начало се появява метафората за отворения прозорец.Като вътрешно съдържание на творческите внушения ясно се долавя копнежността,която струи от художественото пространство и метафоричния образ,очертан вече чрез съзерцанието.Съзерцателният Пенчо-Славейков психологизъм е художествената същност на активното мисловно движение.Творецът,лишен от слух,копнее да види света отвъд този прозорец.Той е отправна точка към невидимите пространства на вселената на твореца.Славейков е убеден,че съществува живот и след смъртта и внушава тези свои виждания чрез значението на :отворений прозорец.

Тайнописът на страдащия дух остава скрит за творческия поглед.Душата мълчи.Музиката не се ражда.Съзнанието се докосва до творчския хаос.Дисхармонични са свуците на осъзнатото безсилие на духа.Те тръгват в самотния мрак на душата.За миг носят искрица надежда,но огънят на творческото вдъхновение не лумва:

...Ръце

Отпусна той и смъртний лик

Безпомощно обори на гърди.

И в мрачния му ум злокобни мисли

Се зароиха,сепнати за миг,

Тъй както искра изпод пепелника

На току-що разровена жарава.

Отчаяние обзема духа.Изповедта е трагична с прозренията на мисълта.Тъмнината е символен образ на страданието и творческата безисходица.Духът на твореца е в предсмъртна агония.Готов е за раздяла с живота.Всяка съпротива