СКРИТИ ВОПЛИ- ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ

ТЕМА НА ТВОРБАТА:

Носталгията по родовия свят емоционална основа на търсещия себе си човек.

УВОД:

Творбата на Димчо Дебелянов Скрити Вопли е една от най-вълнуващите елегии в българската литература.Произведението е стон по изгубеното щастие,примирение към необратимостта на живота, изпълнен с тъга и разочарования.В стихотворението спомен и реалност влизат в драматично-неразрешим конфликт, от който се ражда неутешимият копнеж по родното.

ТЕЗА:

Скрити вопли представлява дълбоко емоционален лирически разказ за въображаемо завръщане в родния дом, където щастието е било реално и истинско.Творбата звучи като изповед на лирическия герой, изпълнен с копнеж по родното.Само мечтата-спомен може да разсее болката на говорителя.Но тя е кратка, илюзорна, защото героят е обречен на незавръщане.Това поражда мотивът за носталгията по родното и определя елегичния тон на творбата.

ЗАГЛАВИЕТО:

Творбата е озаглавена така (Скрити вопли) заради възклицанието в поантата.Красивият блян рязко и жестоко е прекъснат.Лирическият герой осъзнава , че завинаги ще остане печален странник, който само понякога ще се унася в сладкия спомен за топлината на родния дом.За да сподели копнежа по пристан, той търси събеседник, който да бъде съпричастен към спотаената драма.Затова естествено и неусетно се налагат глаголните форми във 2л.,ед. Число.Но виденията на спомена не визират конкретно лице, което означава, че вопълът има обобщено звучене.Заглавието разкрива вътршната форма на изказ-ламентацията(вопли),търсене на утеха в друг,по-силен(майката,която е символ на живота).

ТВОРЧЕСКА ИСТОРИЯ:

Стихотворенията Скрити вопли и Помниш ли, помниш ли... винаги са вървели заедно в различните издания на Дебеляновата лирика.Скрити вопли излиза през 1912 година в периодичния печат и е било напечатано от самия Дебелянов.
Според спомените на Дебеляновите близки последното завръщане на поета в родния му дом в Копривщица е станало през август 1912 година- в месеца, когато стихотворението е било публикувано.Няколко месеца по-късно започва Балканската война и Дебелянов постъпва в казармата.Когато по-късно загива, стихотворението се възприема като прозрение.

ГЛАВЕН ГЕРОЙ:

Лирическият АЗ, който се слива с поета, а чрез ти-глаголните форми

става и лирически говорител, изживява романтично нежно своята мечта по

спокойствието и хармонията в родния дом, битуващи в детските му спомени.Ти-формата е неперсонална форма на изказ.Ти е по-скоро опит за разговор със себе си, но е и безлична, обобщителна употреба.Майката е спомената в стихотворението по