Иван Вазов

Скитнишки песни - Върхът

Величье, шир и върхове зелени!

Стоя в захлас пред радостни картини,

с окото - и душатаааа фърка в поенье

по чуките и в райските долини.

Къде погледнеш - вид красив, чудесен,

простори светли, хубости чаровни -

в друг свят по чудо гаче съм донесен!

Под мен зей пропаст - скок шуми гръмовен.

И спомен стар ума ми озарява:

бях млад, и тя тъй, и балкан друг беше.

Седяхме пак на висота такава

и нейний смях над бездната звънеше.

И спомените сладостни не рачат

да бягат... А пък слънцето ще зайде

зад чуката и трети път водачът

ми кротко дума: "Господине, хайде!"