Иван Вазов

Скитнишки песни - Младене, чуеш ли?

(Разговор с водача ми)

- Младене, чуйш ли как гората шушне?

Тя стене и въздиша!

- Не, господине: вятърът я люшне

и тя шумти, и друго не се слиша.

- Младене, чуйш ли ти плача на скока

в това долище диво?

- Не, туй водата от скалата висока

шурти, та тя боботи тъй гръмливо.

- Я чуй как славей в песен там излива

любовната си мъка

и колко сладка скръб се в нея скрива!

- И он у нас, кат всяка птица, цвръка.

Честит, Младене, с таз душа свободна

от спомени, копнежи...

Мълва за теб мълвата е природна -

не отклик жив на тайна скръб, болежи!