Иван Вазов

Скитнишки песни - Копнежи

Грохотен* грохот издава

Искър го плиска шумлив.

Сам до реката в морава

слушам им говора див:

"Искъре - чуката дума, -

векове как се тъй лейш,

дълъг и весел ти друма:

вечно пътуваш и пейш.

Всеки ден, час и минута

в нови картини блестиш.

Зла е съдбата ми люта:

аз съм скован - ти летиш!

Жаден съм, ох, за движенье,

жаден за вечний бяг твой."

Искър минува и стене:

- Ох, а пък аз - за покой.

Своге, юли

-------------------------------

* Връх при Своге, до Искъра