Иван Вазов

Скитнишки песни - Изгнаници

Във пустинята безгласна

кат се скитах аз веднъжка,

в пещера една ужасна

чух, че нещо стене, пъшка.

Правда, Истина и Честност

там, видях, запрени бяха,

в мрак дълбок, във неизвестност

кротките сестри скърбяха!

Някой мрачен Дух в скалите

оковал ги бе отколя...

Аз разбих им букаите,

пуснах бедните на воля.

И подзех си пътя трудни.

След три дена в пущинакът,

в тия планини безлюдни,

аз видях ги - още чакат!

"Що се в град не приберете,

да живейте в мир и в почит?"

А те казаха ми, клети:

"Втори път ще ни заточат!"