Иван Вазов

Скитнишки песни - Цветя

Любов! Туй чудно слово в мойте песни

планински не съм още вплел,

да го издумам в тоя свят чудесни,

о, боже, не съм смел.

Защо душевни тайни да изваждам

на показ и в тоз мирен кът?

Заспали рани в сърце да развряждам -

та още те болят!

О, спомени, аз було върху вази

фърлих, завинаги фърлих!

Надежди клети, с вас простих се ази,

навеки се простих!

О, нека други, чий живот загадка

не е бил зла, ни твар суров -

щастливите с любов делена, сладка -

да спомнят за любов;

онези, чий сърца на зло съмненье

не носят в себе страшний зъб,

кои намират радост, наслажденье,

дори в самата й скръб.

А ази, в таз безбурна горска пазва

найдох разтуха и покой,

и всичко, що живота ми отказва

сега - но боже мой,

аз често си представям как по-красни

тез красни би били места -

насяти с миризливите и страстни

цветя на любовта!