Иван Вазов

Скитнишки песни - Болната змия

(П.С.)

С нозе от ход и лутане подсечени

по урва качвах се една.

Внезапно в камъняка там напечени

змия отровна ме клъцна.

Но зъбите изляха на обувката

ядът си лют, неизлечим.

На халос й отиде ней цалувката,

останах читав, невредим.

Пребих, стъпках змията отватителна

и пътя си поех без шум...

Аз знам влечуга друга, зла, язвителна,

срещал съм я на моя друм.

Тя неведнаж хапала е краката ми -

и с колко ярост, злъчка, бес!

Но тя е болна - жали я ногата ми,

и аз я не стъпках до днес.

Изпитвам християнско състрадание

към таз озлобената гад,

и мисля, колко мъка, бол, страдание

ней струва всяк изригван яд.

(Певец безвреден, тих, и брат на слабите,

не съм помислил нивга аз,

че бих дигнал у змиите, у жабите

такъва идрофобски бяс).

О, господи, във таз душа изгризана

от злоба - твоя мир всели:

калаврата ми цяла е пронизана

от толкова зъбчета зли!