Иван Вазов

Скитнишки песни - Беглец

О град крамолен, столнино прашлива,

бегах от твойте радости и язви!

Като дете на майчини си пазви,

почивам мирно в таз природа дива,

далеч от твойта суета и плесен

и бляск от маски лъскави и грозни

души. Далекий писък паровозни

ме плаши, от ехтежа тук донесен.

И сякаш чувам зов: "Беглецо, хайде!

Назад!" Но той умира в планината...

И пак седа един и зад скалата

аз гледам слънце как ще зайде.