Начало на реферати

Сива врана, полска врана, въртошийка


Сива врана
(Corvus cornix)

Сивата врана има двуцветно оперение. Главата, гърлото, крилата и опашката са черни, а останалата част от тялото е сива. За нашата страна тя е постоянна птица. Отделни екземпляри прелитат през зимата в по-южни части на Балканския полуостров, а у нас идват много птици от по-северните страни на Европа. затова през зимата броя им силно нараства.
Обитава открити полета и окрайнини на гори. Понякога се среща и в по-високите планински полета до 1800 м надморска височина.
Сивата врана гнезди високо по еденични дървета, в залесителни пояси и по окрайнините на гори. Рядко прави гнездата си по скали или по покривите на запостели сгради. Гнездото е изградено от клони, коренчета и треви, а постелката му е от вълна косми и пера. През март - април женската снася от 4 до 6 синьозеленикави яйца, изпъстрени с кафяви точки и петна. Изляпват се след 18 - 20 дни. Когато малкките пораснат и могат да напускат гнездото, цялото семейство се движи заедно през деня и привечер се завръща в гнездото да нощува. През август семейството се разпада и сивата врана се среща поеденично. При застудяване образува големи ята и е придържа около населените и обработваемите площи.
Сивата врана е всеядна птица. През зимата се храни с отпадъци и семена, през пролетта и есента - с различни гризачи и семена, а през летните месеци - с насекоми.

Полска (посевна) врана
(Corvus flugilegus)

Полската врана има черно оперение с метален блясък. При възрастните екземпляри основата на клюна, юздичката , подбрадието и част от челото е плешиво - без пера.
Полската врана обитава равнинни полета, паркове, залесителни пояси, окрайнини на гори и еденични дървета по долините на реките. По-многобройна е в Североизточна България и Добруджа. По-рядко се среща в планините до 1000 - 1500м надморска височина. През зимата скита на големи ята. Те са многобройни, защото у нас зимуват птици от по-северните страни.
През размножителния период се срещат по-рядко. Гнезди на колонии до 30 екземпляра. Гнездата си прави високо по дърветата. Подбира клоните близо до ствола на дървото от страната, защитена от вятъра. Изгражда ги от клончета и ги застила с по-нежни клонки и суха трева. През април женската снася от 3 до 5, рядко 7 зеленикави яйца, изпъстрени с кафяви петна, и ги мъти 18 - 20 дни. Малките остават един месец в гнездото. Известно време след като го напуснат, се движат заедно с възрастните. В края на лятото полските врани се събират на големи ята, понякога заедно с гарги, и водят скитнически живот.
Полската врана се храни с насекоми, гризачи и семена.

Малък червеноног водобегач
(Tringa totanus)

Малкият червеноног водобегач е голям колкото кос. Краката му са червени, основата на човката оранжевочервена, а към върха - кафява. През размножителния период горната страна на тялото е светлокафява с по-тъмни петна и шарки. Кръстът е бял, а опашката - бяла с тъмни напречни ивици. През есента и зимата оперението от горната страна на тялото е по-тъмно с неясни шарки. Краката и основата на човката са оранжевожълти. Няма полов диморфизъм.
Малкият червеноног водобегач е прелтна птица. Долита през март и отлита през октомври. Зимува в средиземноморието. Обитава мочурливи ливади и бреговве на реки, блата и езера. Най-често се среща в открити полета, но понякога посещава влажни полянисред обширни гори.
Гнездовият период започва през май. Гнездото си прави на земята сред туфи или в

Сива врана, полска врана, въртошийка facebook image
Публикувано от: Руси Белчев

Използване на фолио от напълнен полиетилен 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.