Чудомир

Сюрприз

Сдобихме се с апартамент. Три стаички, кухня, баня и вестибюл. Купихме

си го, знаете, боядисахме си го, измихме си го и се пренесохме. Като се

пренесохме, естествено, почнахме да си го нареждаме: тук креват, значи,

там гардероб, тук маса, там етажерка, кушетка, ковьорче и така нататък.

Окачихме пердетата, постлахме килимите, наредихме новите столове и стана

просто красота и уютност. Спалнята боядисана в резеда, със златни черти,

всекидневната в лимонов цвят, гостната, естествено, в бордо, а кухнята

бяла-беленичка като медицинска сестра. Окачихме картинки по стените,

поставихме сватбения си портрет, сложихме тук-там някоя вазичка, някоя

дреболия, кажи-речи, всичко се нареди перфект. В десния ъгъл на

всекидневната обаче гледам, че нещо липсва. Очебийна празнина, знаете, и

несъответствие. Мислих, мислих и се сетих, че имаме една стара поставка

за цветя. Трикрака една, дървена, малко остаряла, но нищо. Ще я почистя,

рекох си, ще я лакирам, ще купя едно хубаво цвете и ще направя сюрприз

на жената.

Речено и сторено. Донесох я, почистих я, облякох палтото и тръгнах към

цветарския магазин. Не щеш ли, неизминал стотина крачки, насреща ми

циганин със саксия. Не напълно саксия, а долна част на стомна, значи, но

цветето - феерия! Екстаз! Кичесто едно, с широки листа и цвят до цвят,

цвят до цвят.

- Хей, викам, Али, Асан, Сюлейман, продаваш ли това цвете?

- Ши пурдавам, казва, бе, чорбаджи, защо да не пурдавам, гладен стои ли се?

- Колко искаш за него?

Поиска ми една порядъчна сума, аз му дадох половината и веднага се

съгласи. Съгласи се, знаеш, и тръгнахме към дома. Сложихме го в ъгъла на

поставката и се отдръпнах да го съзерцавам.

- Така, значи, ще я лакирам, ще сменя саксията, ще я обвия с тънка

зелева хартия и прелест.

Циганинът се върти неспокойно и дума:

- Чорбаджи, молим, парите, че гладни циганчета ме чакат.

- Ей, почакай, казвам, чакай да го наглася, да му се порадвам. После

трябва да ме напътиш, съвет да ми дадеш как да го гледам, как да се

грижа за него. Слънце обича ли, сянка ли, много ли вода иска, малко ли?

- Ши казвам, чорбаджи, ши казвам: и слънце обича, и сянка, ама на сянка,

да ти казвам, му е по-хубаво. А за вода - сипвай и не бой се!

Броих му парите и го изпратих. Щом си дойде жената, прегърнах я и я

заведох при цветето.

- Ай - рече, - Буби-и - прелест, прелест! Това се казва интериор, това

се казва ансамбъл. Тънък вкус имаш - рече, - знаеш какво да купиш. - и

ме млясна по устата.

През целия ден с цветето се занимавахме. Аз лакирах поставката, тя го