Сюжетът на Илиада и хуманитарните проблеми на епохата 1-ва песен

Сюжетът й е така изразен, че без него авторът не може да осъществи своите основни отношения. В центъра му е не съдбата на гр. Троя, а конкретни събития, разкриващи героическата съдба на отделни герои(Ахил, Хектор, Патрокъл).

Завръската е свадата м/у Ахил и Агамемнон, в 1 песен. Развръзката е помиряването им след смъртта на Патрокъл 19 песен. Сюжетът е разположен м/у гнева на ахейския герой Ахил и погребението на троянския герой Хектор. Кулминацията на творбата е битката м/у Ахил и Хектор в 22 песен. За разлика от Троянския цикъл в поемата Илиада не са представени, нито поводите, нито причините за войната. Не е изобразена 10г предистория на , а само 10тата год от войната. Авторът е взел митологичния сюжет, отделни герои и събития и ги е подчинил на своето худ намерение да изгради сюжет за героическо битие.

Ахил е рагневен от Агамемнон и иска от майка си богинята Тетида да измоли Зевс, троянците да извоюват победи във воените си действия, за да се почувства неговото оттегляне от боя. С помощта на боговете това се случва, но в битката загива любимият приятен на Ахил Патрокъл. По тази причина Ахил се помирява с Агамемнон и влиза в битка. В двубоя той побеждава най-силният. В края на действието ахейците погребват Патрокъл, а троянците Хектор.

Темата разкрива ценни за творцие представи. Боговете трябва да бъдат почитани(към тях се отправятмолитви, обръщения и в тяхна чест се извършват жертвопринущения). Ако човек се отдели от колектива, той е обречен. Човекът трябва да се стреми към слава и победи, а убитите герои трябва да бъдат погребани с ритуални почисти. Прославен е онзи мъж, който се бие за славата на своя Полис. Обидата предизвиква гняв и трябва да бъде възмездена(твърде често боговете възпират гневът на героите и призовават към помирение). Водещи конфликти в творбата са м/у богове и хора, ахейци и троянци, Ахил и Агамемнон.

В центъра на изобр в поемите на Омир стои човек. В митологичния култ са издигнати героите-олицетворение на народната сила. За да ги отличи от множеството, Омир използва думата херос(герой). Героичните образи въплащават народния идеал за прекрасното. Епичният герой е водеща фигура в обществото. Личните му интереси се сливат с обшите. Агамемнон изпълнява волята на Аполон , а Ахил се оттегля от боевете, но временно. Епическитре герои се стремят към славата. Тя е техния житейски стимул. Привлича ги мисълта да бъдат почитани и след смъртта, затова с цялото си същество се хвърлят в битките и преследват победата Ахил може да живее дълго и скромно, но избира славния, макар и кратък живот. За героите са много важни честта и достойнството. Те смятат, че чрез славата, получена в боя се докосват до бъдещето и до отвъдното. Тези герои са изцяло потопени в своето време за тях войнат не е изключително събитие и в битките те изявяват своите нравствени добродетели: чувството за справедливост, войнски дълг, отговорност пред колектива, храброст, благородство,другарство. Любовта за тях е преди всичко силно чувство на привързаност: Агамемнон и Ахил са силно привързани към робините си, а Хектор към своята любима Андромаха и семейството си.