Играта, която е един от основните видове човешка дейност, е предмет на проучване на няколко науки. Антропология, История на културата, Археология и Етнография разглеждат развитието на различни форми и видове игри през историческото развитие на човека. В педагогиката въпросът за ръководството на детските игри се поставя с оглед на целите на обучение и възпитание.

Може би тук е мястото да разгледаме играта след предметната игра на ранното детство, а именно първата предучилищна игра сюжетно ролевата игра.

След предметната игра на ранното детство, генетически първата предучилищна игра е сюжетно ролевата. Тя възниква през периода 2,5 3 години, достига своя разцвет към 5,5 6 години и постепенно намалява присъствието си в живота на подрастващите.

Сюжетно ролевата игра /СРИ/ възниква на основата на кооперацията на дейността чрез самостоятелно, доброволно и равноправно обединяване на децата. В хода на нейното развитие значителни промени претърпяват сюжетът, съдържанието, ролите и скритите в тях правила. Обект за претворяване в разгърнатата сюжетно ролева игра са обществените взаимоотношения между възрастните, възникващи в процеса на съвместната им дейност. Те служат за развитие - в динамично единство на трите основни вида отношения на детето:

• към предметите;

• към другите хора;

• към себе си;

Това се осъществява на две нива: в самия процес и по повод играта. Обективното предназначение на сюжетно - ролевата игра е ориентировка в смисъла, задачите и организационно функционалните норми на взаимоотношенията между възрастните с оглед на тяхното пренасяне в сферата на собственото детско общуване. Спецификата на сюжетно - ролевата игра е, че в игровото претворяване възрастният е представен откъм своята социална функция, професия и длъжност. Тази функционална, професионално длъжностна страна от социалната роля на възрастния е пресъздадена в различни ситуации на съвместна дейност, чрез изграждането на многовариантни структури на кооперативно координационни и йерархични взаимоотношения.