СИСТЕМИ И УПРАВЛЕНИЕ

Въведение в общата теория на системите

Определение.

Основоположникът на общата теория на системите Л. Берталанфи (1960) определя понятието система като всяко множество от елементи с произволна материална природа, които се намират в определени взаимоотношения. Ст. Бир (1963) дава още по-широко определение - под система подразбираме взаимовръзка между най-различни елементи, ... всичко, съставящо се от свързани една с друга части. Тези и подобни определения включват всеки материален обект и/или явление и всяка конкретна система е произволна по определение, т.е. вселената се разглежда като съставена от множество системи, всяка от които съдържа по-малки системи, а самата тя се съдържа в по-голяма система. Широкото определение на система води до редица затруднения при изследване на въздействията върху конкретен обект, разглеждан като част от система, съдържаща се в друга система и т.н. Дж. Милсум (1968) дава определение на система, разглеждана като обект на изследване, изхождайки от анализа на сложни (биологични) обекти от гледна точка на теорията на автоматичното регулиране. Според тази дефиниция системата реализира определена функция, като е приспособена за изпълнението й. Aнохин (1970) като отчита особеностите на биологичната форма на материята в смисъл, че взаимодействието на определена съвкупност от елементи не може да определи всички свойства на тази съвкупност като система предлага понятието функционална система на организма, отчитайки целнасоченото взаимодействие на компонентите на системите на организма и свързва функционирането на тези компоненти със свойствата на системата. На тази основа Коган (1972) дава определение на система като съвкупност от взаимодействуващи помежду си относително елементарни структури или процеси, обединенни в цялостното изпълнение на определена функция, която не може да се сведе до функциите на нейните компоненти.

Структурно системата може да се разглежда като последователно и паралелно свързани с канали за връзка елементи (подсистеми), в които в съответствие с функциите на системата входните въздействия (променливи) върху цялата система се преобразуват в изходни, фиг.8.

_{џћ”Ў�Ўў•њђ 1}

_{џћ”Ў�Ўў•њђ 2}

_{џћ”Ў�Ўў•њђ 3}

x₁

x₂

x₃

y₁

y₂

�—Ґћ”ќ� џ ћњ•ќ›�’�

’Ґћ”ќ� џ ћњ•ќ›�’�

фиг.8 Система и символичното й представяне (по Милсум)

Състоянието, в което се намират връзките (каналите за връзка) на системата в даден момент, определя количеството информация в системата. Състоянията на елементите на системата най-общо казано могат да бъдат две - елементът се намира в предписаното състояние или не е в това състояние, т.е.процесите, които протичат в една система, могат да се разглеждат като избор или вземане на решение.