Елин Пелин

Сиромашка радост

Пазарният ден е на привършване. Макар че слънцето е още много високо, из

Клепушанския хан излизат коли, коне, каруци и бързо си тръгват за селата.

Селяни и селянки се щурат насам-натам по работите си. Някои поят конете, други

стягат каручките си, боядисани с весели шарки, натоварени с това-онова.

Големите сгради на яхъра, плевника и навеса хвърлят отсечени сенки върху

постлания с валчести камъни двор. Там стоят насчичкани купчини селски момичета,

набелени и начервени. Около тях се въртят млади войничета в широки мундири, с

ръце, преметнати през рамене един на друг, и любовна радост свети в очите им.

В дъното на двора стои нова каручка с желязна обковка и с изписани ритли,

хубава като детска играчка. Тя е натъпкана до половина със сено, а върху сеното

е метната шарена черга, съвсем нова. Крайчетата и се премятат през ритлите.

Нейната жива и весела пъстрота свети празнично, с усмивка и доброта. Върху нея,

увито в купешко алено юрганче, спи малко дете. То цялото е покрито и не се

вижда нищо от него. На едно от предните колела на каручката, облегната гърбом,

стои майка му, шопкиня средна възраст, и яде симид, като чупи с почит залъче по

залъче. Слънцето свети по сребърните и накити, по чапразите, по дебелите

старовременни гривни, по големия гердан от фалшиви пендари.

На вратата на кръчмата се подаде нисичък, набит шоп, облечен като за Великден,

избръснат и със засукани мустаки.

- Пено, Пено, ела малко де - викна той и кимна с ръка.

- Ами малкото? - рече Пена, като спря да дъвче симида.

- А какво прави то? - рече усмихнато шопът и отиде при каручката.

- Полека, че спи - каза майката.

Шопът надникна през ритлите, изквича радостно и гальовно и каза тихо:

- То ми спи мъничкото... Остави го да си спи, пък ти ела, че намерих приятели

от Шильовци. Ела да се повидиме.

И като погледна добро и покровителствено булката си, Стоян тръгна. Пена мушна

симидчето в джоба си и тръгна след него.

Кръчмата бе пълна със селяни. Едни бяха вече пияни. Всички говореха високо,