Джек Лондон

Синът на вълка

Мъжът рядко цени както трябва жената, поне докато не се е лишил от нея. Той не

си дава сметка за недоловимата топлота, излъчвана от женския пол, докато е

обкръжен от нея; обаче отнемат ли му я, започва да усеща все по-голяма празнота

в съществуването си и да изпитва някакъв смътен глад за нещо тъй неопределено,

че не може да каже какво е то. Ако другарите му нямат повече опит от самия него,

те поклащат със съмнение глави и му дават силно очистително. Но гладът не

минава, а се засилва; той загубва интерес към всекидневието си и става мрачен, а

един ден, когато тази празнота е вече непоносима, изведнъж настъпва миг на

прозрение.

Когато се случи такова нещо на Юкон, мъжът обикновено слага храна в лодката, ако

това става през лятото, запряга кучетата си, или ако е през зимата, поема на Юг.

След няколко месеца, стига да надделее верността му към Севера, той се завръща с

жена, която трябва да сподели с него тази вярна любов, а наред с нея и

лишенията. Това е само още едно доказателство за вродения егоизъм на мъжа. То ни

довежда и до премеждието, преживяно от Скръф Макензи в отдавнашните дни, преди

вълната от чечако да нахлуе и да раздели целия край на златотърсачески участъци,

когато Клондайк бе известен само като чудесно място за лов на сьомга.

Личеше си, че Скръф Макензи е роден пионер и води живота на пионер. Лицето му

носеше печата на двадесет и петте години неспирна борба с природата и

най-суровите й прояви - особено на последните две, най-сурови и най-трудни

години, които бе прекарал в търсене на злато, скрито в сянката на Полярния кръг.

Когато го завладя този мъчителен копнеж, Скръф не се изненада, защото бе

практичен човек, а беше виждал и други мъже да страдат от същата болка. Но той с

нищо не показа неразположението си, а само заработи по-настървено. Цяло лято

воюва с комарите и промива богатите със

злато пясъчни наноси на реката Стюърт, за да може да се запаси с храна за двама

души. След това направи сал от трупи, слезе с него по Юкон до Четиридесета миля

и си построи една от най-удобните хижи, с които би могло да се похвали селището.

Наистина тя имаше такъв уютен вид, че много златотърсачи пожелаха да му станат

другари и да заживеят там с него. Но той разби надеждите им с груби приказки,

които се отличаваха със силата и краткостта си, и купи двоен запас храна от