1. ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ. ОСНОВНИ ТИПОВЕ ДАННИ

1.1. СИНТАКСИС НА ЕЗИКА

Синтаксисът на формалните езици, каквито са езиците за програмиране, включва три елемента: азбука, лексика и граматика.

Азбуката на един език е множеството от допустимите символи. Това множество е крайно и е предварително фиксирано. От азбуката на езика по определени правила (лексически правила) се формират думите на езика, които се наричат лексеми. От лексeмите, съгласно правилата на граматиката, се образуват изреченията на езика. Те завършват със знака точка и запетая.

1.1.1. Азбука на езика

Азбуката на езика С++ включва:

• Букви: главните и малките букви от латиницата, като се прави разлика между главна и малка буква;

• цифри: 0, 1, . . . ,9;

• специални символи:

~ ! @ # $ % ^ & * ( ) - + | { } [ ] . , ? : ; " ' < > / = _

1.1.2 Лексика на езика

От азбуката на езика по определени правила се образуват думите на езика, които се наричат лексeми. Лексемите в С++ са няколко вида:

• ключови думи;

• имена (идентификатори);

• числени константи (числа);

• символни константи;

• символни низове (стрингове);

• оператори;

• препинателни знаци (разделители).

КЛЮЧОВИ ДУМИ

Ключовите думи са резервирани думи в езика. Чрез тях се означават различни оператори, модификатори, декларации и др. Ключовите думи на езика С++ са дефинирани в стандарта ANSI, но конкретните компилатори поддържат и ключови думи, които са извън този стандарт. Множеството на ключовите думи на езика BORLAND C++, на който са разработени примерите книга, е следното:

asm	ds	interrupt	short
auto	else	_ioadds	signed
break	enum	long	sizeof
case	_es	_near	_ss
catch	_export	near	static
_cdedcl	extern	new	struct
cdecl	_far	operator	switch
char	far	_pascal	template
class	loat	pascal	this
const	for	private	typedef
continue	friend	protected	union
_cs	goto	public	unsigned
default	huge	register	virtual
delete	if	return	void
do	inline	_saveargs	volatile
Double	int	_seg	while

Маркираните ключови думи не са определени от ANSI стандарта, а са характерни само за BORLAND C++.

ИМЕНА (ИДЕНТИФИКАТОРИ)

На компонентите на програмите (променливи, константи, типове, класове, обекти, функции и др.) се дават имена (идентификатори). Идентификаторите могат да съдържат букви от латиницата (малки и големи), цифри (от 0 до 9) и символа долна черта (_), като първият символ не трябва да бъде цифра. Ето някои примери на правилно и неправилно конструирани идентификатори:

aBCd

А34

_identifier

_id2_

2abs ГРЕШКА! Първият символ не може да бъде цифра

_id#23 ГРЕШКА! Символът # е недопустим

В съвременните компилатори максималната дължина на идентификаторите може да се задава, като подразбиращата се обикновено е 32 символа.

ЧИСЛА (ЧИСЛЕНИ КОНСТАНТИ)

Числата в програмите (положителни и отрицателни) могат да бъдат цели и дробни.

Целите числа могат да бъдат задавани в десетична, шестнадесетична и осмична бройна система. Шестнадесетичните числа започват с Ох, а осмичните с 0, както е показано в следните примери:

2345 - десетично число 2345

OxAF - шестнадесетично число AF ( 175 десетично )

023 - осмично число 23 ( 3*1 + 2*8 = 19 десетично )

Дробните числа могат да се записват по два начина: във формат с фиксирана точка (F - формат) и в експоненциален формат (Е - формат), например: 3.45, 6.7е-2.

СИМВОЛНИ КОНСТАНТИ

Символните константи се означават като символи, оградени в единични кавички, например: 'а', 'Н', '2' и т.н. Стойността на една символна константа е ASCII кода на съответния символ. Поради това те могат да се разглеждат и като разновидност на числените константи. Определено множество символни константи са специални и се означават с по два символа, първият от които е . Такива са константите 'n', 't', 'b', 'а' и др.

СИМВОЛНИ НИЗОВЕ (СТРИНГОВЕ)

Символните низове са лексеми, които се състоят от множество символи, оградени от двойни кавички, например:

"Това е низ" "03 това също е низ nn".

Елементите на символните низове се подреждат последователно в паметта, като всеки елемент заема по един байт. Последният байт на всеки символен низ съдържа 0 (символната константа ''), която се добавя автоматично от компилатора и е индикатор за край на низа. Следователно низ, който съдържа n символа, заема n+1 байта в паметта.

ОПЕРАТОРИ

Операторите (знаците за операции) в C++ имат мнемонични означения. В преобладаващата си част те се състоят от по един символ. Такива са операторите +, -, *, /, & и др. Някои оператори обаче се означават с два или повече символи (обикновено два), например: !=, >=, <=, ++, --, или чрез ключови думи, например: sizeof, new, delete, for, break.