Джек Лондон

Син на слънцето

I

"УилиУо" бе хвърлил котва в прохода между крайбрежния и външния риф. Откъм

външния долиташе приглушеният плисък на ленив прибой, но защитената ивица вода,

на не повече от стотина ярда от белия бряг с пясък от разтрошени корали, беше

огледално гладка. Макар проходът да бе тесен, а "УилиУо" - закотвен на

най-плиткото място, където можеше да се завърти, котвената му верига се спускаше

и издигаше на цели сто фута. Пътят й можеше да се проследи по дъното от живи

корали. Като някаква гигантска змия свободно отпуснатата част на ръждивата

верига се виеше по океанското дъно, кръстосваше се и се пресичаше на няколко

места, и свършваше накрая с неподвижната котва. Едра моруна, сиво-кафява и

изпъстрена със светли петна, се стрелкаше предпазливо между коралите. Други

риби, с причудливи форми и цветове, се държаха с предизвикателно безразличие

дори и когато някоя голяма акула мързеливо се приближаваше и подплашваше

моруната към любимите й процепи.

На предната палуба десетина чернокожи туткаво и непохватно лъскаха тиковия

релинг. Бяха несръчни в работата си като стадо маймуни. Всъщност те много

приличаха на маймуни от някакъв уголемен, праисторически вид. В погледите им се

четеше маймунска тъга и раздразнителност, лицата им бяха дори по-неправилНи от

маймунските, а с неокосмените си тела бяха далеч по-голи от която и да е

маймуна, защото нямаха върху си никакви дрехи. Накичени бяха така, както никога

не е била никоя маймуна. В дупки, пробити в ушите, носеха къси глинени лули,

халки от коруба на костенурка, огромни дървени тапи, ръждиви гвоздеи и празни

гилзи от патрони. Най-малката дупка в ушите беше от калибъра на уинчестър; някои

от най-големите дупки бяха с диаметър по цял инч, а на всяко ухо имаше средно по

три до петшест дупки. През носовете им бяха промушени клинове и игли от

излъскана кост или вкаменени черупки. Върху гърдите на един висеше бяла топчеста

дръжка от врата, върху гърдите на друг - дръжка от порцеланова чаша, върху

гърдите на трети - месингово зъбчато колело от будилник. Те дърдореха със

странни, пискливи гласове и взети заедно, не свършваха повече работа от един бял

моряк. На кърмата, под тента, стояха двама бели мъже. двамата носеха обикновени

долни ризи, а около слабините си бяха увили парче плат. Отпред, на кръста, бяха