Основни мотиви

в творчестото

на Атанас Далчев

• Неизбежната, неумолима смърт; скръбното угасване на човешкия живот, мъчителният път към плашещото отвъдно битие; безсилието пред жестоката съдбоновна предопределеност, пред агресивността на демоничната стихия; парадоксалното безсмъртие на властната пагубна сила ( Болница, Вратите, Жената в черно)

• Прочетената книга на живота, асоциативно пренасяща мисълта към идващата смърт (Старата книга)

• Страданието на хората от крайните градски квартали; социалната нищета и обреченост на човека, който е в плен на бедността (Хижи)

• Неизживеният живот, печалното, безплодно и обезсмислено съществование, лишено от радост и надежда; тъжното усещане за неизпитано щастие (Старите моми, Повест, Молитва)

• Тъжният житейски път, белязан с мрачния знак на вечното повторение; абсурдното движение без цел и посока; пътят на смъртта, безнадежността, отчаянието; проклятието над човешката съдба (Коли, Път)

• Скръбното завръщане в бащината къща, обитавана единствено от безутешни спомени; неспирно течащо време, поставило злокобния си отпечатък върху предметния свят (Есенно завръщане)

• Чудото, вълшебството, очарованието на приказното, въображаемото; красотата на детското възприятие на света; сакрализацията на детската душа като единствения неомърсен извор на добро (Прозорец, Сняг)

• Тясното, затворено пространство, изолирано от външния свят; херметизираното битие, проникнало от тоталната разруха, от необратим разпад; антиномията на човешкото присъствие отсъствие(Стаята, Къщата)

• Спрялото време, мъртвата статика; безвремието, в което е неосъществима позитивната метаморфоза,а властва само унищожението, заличаването на материалното (Стаята)

• Огледалото като знак за безвъзвратното отминалото, но същевременно и белег на празнота, пустота, която обгражда Аза; непостижимото самопознание, обреченото на неуспех търсене на собствената идентичност; абсурдният опит за превъзмогване на самотата (Стаята, Повест); Огледалото, което може да създаде жадуваното чудо в делника; неочаквано преобразено битие; приказната трансформация на обикновенното в необикновенното; спасението на човека, преоткрил красотата на мирозданието; благата вест за новото духовно разждане на личността (Огледало, Ангелът на Шартър)

• Отчуждението на самотния човек от действителността; непреодолимата преграда между индивида и другите; страхът от контакт с делничния живот отвъд границата; илюзорното, фикционално съществование, придобило измеренията на смъртта; мнимото заминаване, което всъщност се оказва неизменно обитаване в едно и също колкото реално, толкова и иреално пространство (Повест)